Определение № 2401 от 17.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 1743/2026 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК. Молителят „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД чрез юрисконсулт Б. Д. иска спиране на изпълнение на невлязло в сила осъдително съдебно решение на въззивния съд. Сочи, че е обжалвал с касационна жалба решение № 1019 от 04.08.2026 г. по гр.д. 3221/25 г. по описа на Апелативен съд – София, 10 граждански състав. С това решение бил осъден да заплати на Д. М.Ч. К. сумата от 32 289,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение, във връзка с противозаконно отнемане на лек автомобил BMW X3, рег. [рег.номер на МПС], застрахователна полица № 0306Х0823931 от 21.06.2023 г., както и мораторна лихва в размер на 1690,07 лв. Заявил е, че представя доказателства за внесена сума от 17 373,22 евро, представляваща стойността на присъдените суми. Обяснява, че сумата е формирана от сбора на присъдените главница и мораторна лихва. Моли да се постанови спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Видно е от представените решение на Софийски градски съд по гр.д. 518/25 г., СГС, както и решение № 1019 от 04.08.2026 г. на САС, че е налице осъдително съдебно решение, по силата на което, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ е осъдено застрахователното дружество-молител да заплати на Д. М. Ч. К. сумата от 32 289,00 лв., застрахователно обезщетение за противозаконно отнет автомобил и на основание чл. 409 от КЗ сумата от 1690,07 лв. обезщетение за забава върху присъдената сума, за периода от 30.08.2024 г. до 15.01.2025 г. |От копие от касационна жалба се установява, че срещу решението на въззивния съд, постановено на 04.08.2026 г. е постъпила касационна жалба от 14.08.2026 г. Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, касационната жалба е подписана и подадена чрез съда, постановил обжалваното съдебно решение. Към касационната жалба са приложени: изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК и платежно нареждане за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВКС. Следователно е налице редовно касационно обжалване на осъдително въззивно решение. Видно е от платежно нареждане, че по сметка на ВКС е внесена сумата като обезпечение, в размер на 17 373,22 евро. Същата представлява сбор от присъдените суми с въззивното решение, определена в равностойност в евро. Посочената сума е в размера, изискуем съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК. Същата съответства на присъдената сума. Внесената сума по гаранцията е налична по сметка на ВКС, удостоверено от счетоводител на ВКС. Налице са предвидените в чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК кумулативни предпоставки –невлязло в сила осъдително въззивно решение, надлежно обжалвано с редовна касационна жалба в срок, от легитимирана да обжалва решението страна, както и внесена парична гаранция, в размер, обезпечаващ изпълнението на задължението за заплащане на главница и съобразно предвидения в закона размер. Следва да се спре изпълнението на въззивното решение за присъдените суми. По изложените съображения ВКС