Определение № 50896 от 30.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1629/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 4467/22.02.2022 г. на „Енерго–Про Продажби“ АД, чрез адв. Николай Банков, срещу въззивно решение № 54/14.01.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 2176/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта с която е потвърдено решение № 110/09.01.2020 г. по гр. д. № 12068/2019 г. на Районен съд – Варна и е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът Й. П. П. не дължи на дружеството разликата над сумата 1 880,01 лв. до размера на 6 845,09 лв., представляваща част от стойността на начислена по фактура № [ЕГН]/25.07.2019 г. електрическа енергия за периода 24.07.2017 г. до 23.07.2018 г. за обект, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] клиентски № [ЕГН], абонатен № [ЕГН]. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което е установено количество електрическа енергия в невизуализиран регистър, реално доставено и потребено от абоната, следва ли при ангажиране отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД, крайният снабдител да установи по делото, че доставеното количество електрическа енергия е извършено в едногодишния период, регламентиран в чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.); 2) правно значим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по реда на чл. 183 ЗЗД точният времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведения на дисплея на електромера регистър, както и причините за това; 3) правно значимо ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред доказване изпълнението на други задължения на разпределителното дружество, непредвидени в хипотезата на чл. 183 ЗЗД. Поддържа се, че по първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС - решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г.о., решение № 118/18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г., II т.о, решение № 75/13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/2020 г., IV г.о.; а другите два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по жалбата – Й. П. П., представляван от адв.В. Г., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: С решение № 129/26.08.2021 г. по гр. д. № 2839/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., е отменено предходното въззивно решение № 695/10.06.2020 г. по възз. гр. д. № 632/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане на друг съдебен състав с указания за приложимия материален закон - чл.183 ЗЗД (по спорове, касаещи времето преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 23.11.2018 г.) и за назначаване на допълнителна комплексна електротехническа и софтуерна експертиза за изясняване на релевантни за спора обстоятелства. При повторното разглеждане на делото въззивният съд е приел, че ищецът е потребител на електроенергия за недвижим имот, находящ се в [населено място]. На 23.07.2018 г. служители на „Електроразпределение – Север“ АД са извършили проверка на СТИ на адреса на абоната, за което са съставили констативен протокол № 1104830/23.07.2018 г. Електромерът е снет и изпратен за метрологична проверка в БИМ. Видно от констативен протокол № 1694/ 15.07.2019 г. на БИМ – В., при метрологичното изследване е установено, че няма механични дефекти по кутията, клемите и клемния блок, но при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, като потребената електроенергия (36 650 kWh) се разпределя и върху невизиуализираната на дисплея тарифа 1.8.3. При тези резултати от проверката, ответното дружество е начислило за плащане за периода от 24.07.2017 г. до 23.07.2018 г. допълнително количество ел. енергия в размер на 36 650 kWh на стойност 6845,09 лв. Съобразно указанията в отменителното решение на ВКС, въззивният съд е назначил комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която е дала заключение, че посочената в констативния протокол на БИМ софтуерна намеса в тарифната схема на електромера се състои в препрограмиране на време-интервалите на тарифните зони на СТИ. Върху процесното СТИ е осъществено софтуерно въздействие върху паметта, касаеща регламентираното отчитане на преминалата през него ел. енергия, но не е възможно да се установи кога е било извършено. Вещите лица са посочили, че допълнително начислената електрическа енергия не би могла да бъде потребена за посочения във фактурата 1-годишен период, като е възможно да е потребена за времето от монтажа на СТИ до неговото демонтиране. СТИ е било ново към датата на монтажа, като няма данни преди проверката в БИМ да е било отваряно. Технически не е възможно изкуствено „нанасяне“ на показания в паметта на електромера. Количеството ел. енергия, което е отчетено по активните регистри, включително и отчетеното в скрития регистър, отразява реално потребление, но не за периода, за който е издадена фактурата. При тези данни, съобразявайки указанията по приложението на материалния закон в отменителното решение на ВКС, въззивният съд е посочил, че при отсъствие на специална нормативна уредба за случаите на установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което с него е измерена цялата доставена ел. енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, договорната отговорност на купувача за заплащането й следва да се ангажира по реда на чл.183 ЗЗД. В конкретния случай обаче релевантният период, който е предмет на спор и за който ответникът търси допълнително плащане на 36 650 kWh ел.енергия е от 24.07.2017 г. до 23.07.2018 г. Според експертното заключение това количество енергия е невъзможно да е било доставено и потребено за процесния период. Позовавайки се на констативната част от експертизата, въззивният съд е определил по реда на чл. 162 ГПК размера на неотчетеното количество ел. енергия доставено за 1-годишния период - 10 066 кВтч (съставляващо разликата между максимално допустимото потребление за 365 дни - 12 768 kWh и количеството на редовно отчетената ел.енергия за периода 24.07.2017 г. - 23.07.2018 г. - 2702 kWh), чиято стойност е изчислена на сумата 1 880,01 лв. с ДДС. В заключение е направен извод, че предявеният иск е частично основателен и следва да се приеме, че ищецът не дължи стойността на допълнително начислената ел.енергия за разликата над 1 880,01 лв. до размера на сумата 6 845,09 лв. При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице. Поставените в изложението правни въпроси са релевантни, но те не са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената трайна практика на Върховния касационен съд (вж. – решение № 60190/17.12.2021 г. по гр. д. № 3433/2020 г., ІV г. о., решение № 60191/22.12.2021 г. по гр. д. № 3651/2020 г., ІV г. о., решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о., решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о, решение № 160/31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г., ІV г.о. и др.), включително и с цитираната от касатора, като са съобразени и указанията на ВКС по приложението на закона в отменителното решение. Според тази практика чл. 183 ЗЗД е приложим при липсата на специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на средство за търговско измерване, в резултат на установено софтуерно въздействие. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това важи и в случаите когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Установяването на вземането като съществуващо предполага доказване на факта на реалното потребление за конкретен период от време, без оглед на какво се дължи обстоятелството, че доставката не е надлежно отчетена със средство за търговско измерване. Същевременно, в практиката на ВКС е изяснен и въпросът, че когато предмет на спор е възможността количеството неотчетена във визуализираните регистри ел.енергия, за която е издадена корекционната фактура, да е доставена и потребена от абоната за 1-годишния период по чл. 50 ПИКЕЕ – отм., съдът следва да определи размера на неотчетеното количество ел.енергия преминало през СТИ за исковия период, включително и по реда на чл. 162 ГПК (вж. – решение №117/06.07.2022 г. по гр. д. № 4368/2021 г., ІІІ г. о., решение № 60190/17.12.2021 г. по гр. д. № 3433/2020 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 60191/ 22.12.2021 по гр. д. № 3651/2020 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 60235/ 09.11.2021 г. по гр. д. № 165/2021 г., IV г.о. и др.). В случая въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че претендираното за заплащане количество енергия (36 650 kWh) е технически невъзможно да е преминало през СТИ и да е било доставено на ищеца за процесния едногодишен период, поради което съобразно експертното заключение е определил реално потребената за този период ел.енергия и стойността й, респ. за този доказан размер потребление е отхвърлил отрицателния установителен иск като неоснователен. Предвид изложеното, поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за селектиране на жалбата не са налице. При този изход на спора, касаторът следва да заплати на насрещната страна претендираните за касационното производство разноски, които възлизат на сумата 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение