Определение № 121 от 17.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 400/2012 г.
ВКСII гражданско отделение17.04.2013 г.докладчик Велислав Павков
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. С. Д. от [населено място], ж.к.”Д. І”, [жилищен адрес] с правно основание чл.248, ал.1 ГПК, като неоснователна. Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба. Председател: Членове: 1. 2.
Мотиви
Образувано е по молба на Л. С. Д. с правно основание чл.248, ал.1 ГПК. Ответниците по молбата не са взели становище. Молбата е подадена в едномесечен срок от постановяване на решението, което е необжалваемо, поради което е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. По делото е постановено решение, с което молбите за отмяна на влязло в сила решение, подадени от С. Л. Д., починал в хода на производството, чийто наследник по закон е молителят Л. Д., както и от С. З., която също е наследник на С. Д. и като такава е конституирана в процеса, в който участвува и на лично основание, като молител по молба за отмяна на влязло в сила решение. С решението, предвид неоснователността и на двете молби за отмяна, съдът е присъдил сторените от ответниците по двете молби съдебни разноски, представляващи заплатено от тях адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Представения договор за правна защита и съдействие не разделя защитата, която пълномощникът на ответниците по молбите ще следва да осъществи по двете молби за отмяна, а е за осъществяване на процесуално представителство и защита и по двете молби. Липсата на предвидена в договора разделност на заплащането на адвокатското възнаграждение по двете молби, води и до липса на основание за разделянето на дължимите съдебни разноски по възнаграждението между молителите в производството. Състава на ВКС счита, че договореното общо възнаграждение за защита по двете молби, се дължи от молителите и по двете молби в общия му договорен размер, предвид неоснователността и на двете молби за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Договорът за правна защита и съдействие е подписан от всички ответниците по молбите, посочени в договора, поради което доводите в тази насока не са основание за изменение на решението в частта за присъдените разноски, на основание чл.248, ал.1 ГПК. Предвид изложеното, молбата за изменение на решението, постановено по делото в частта за разноските с правно основание чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия