Определение № 3134 от 20.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3810/2023 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 261072/25.07.2023 г. на Р. Д. Д. и Д. С. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 1644 от 06.10.2009 г., постановено по гр. д. № 3830/2008 г. на Плевенския районен съд, потвърдено с решение № 106 от 09.03.2010 г. по гр. д. № 1083/2009 г. на Плевенски окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 1192/06.12.2010 г. по гр. д. № 953/2010 г. на ВКС, III-то г.о. В молбата се съдържат оплаквания за неправилност на съдебните актове по приключилото дело. Поддържа се, че имотът е съсобствен, че нотариален акт за дарение на недвижим имот № 41/1975 г. е неистински документ, като тези доводи се основават на съдържащи се в първоинстанционното дело доказателства. Изложени са твърдения и за нищожност на нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 149/2004 г., в който според молителите са вписани неверни данни относно идеалните части. Сочи се, че се касае за фиктивна сделка, без да е обективирана действителната воля на продавача, чиито подпис не стои в нотариалния акт, че положеният подпис не съответства на този, положен върху събраните доказателства /трудова книжка, данъчна декларация, автобиография/. В тази връзка молителите считат, че следва да се вземат предвид и разногласията на вещите лица – графолози, като според тях основание за отмяна съставлява отказът на съда да назначи тричленна експертиза. Поддържа се също, че показанията на разпитани по делото свидетели са неверни. По горните съображения се поддържа основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК – установена по надлежен ред неистинност на документ за собственост. Молителите се позовават и на наличие основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК – новооткрит документ – справка от Агенцията по вписванията от 29.03.2023г. относно наложена възбрана. Производството за отмяна на влязло в сила решение е допустимо само на изрично посочените в чл. 303, ал. 1 от ГПК основания. Задължение на молителя е да изложи фактически твърдения, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 303, ал.1 ГПК, а ако молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на годно основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 - 7 ГПК, същата се оставя без разглеждане, в който смисъл е т.10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. В молбата не са изложени обстоятелства, които да бъдат отнесени към разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Липсват твърдения за влязла в сила осъдителна присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК или споразумение по наказателно дело, установяващи че е налице неистинност на документ, на свидетелски показания или на заключение на вещо лице, които да са обусловили изхода на спора или че е извършено престъпно действие във връзка с решаване на делото. След като молбата за отмяна не съдържа твърдения за наличието на основанието за отмяна чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, то и същата следва да се остави без разглеждане. По съществото си изложените от молителите доводи са такива за неправилност на решението, по които обаче не се дължи произнасяне в производството по чл. 303 ГПК. Изложените в молбата за отмяна фактически твърдения не обосновават и хипотезата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, съобразно която отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и не са могли да бъдат известни или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Т.е. такива, които са съществували към момента на разглеждане на делото, но въпреки положените усилия страната не е могла да се снабди с тях своевременно преди приключване на съдебното дирене по делото. Документът, на който се основават молителите – справка от Агенцията по вписванията от 29.03.2023г. за наложена възбрана, удостоверява факт, настъпил след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. Следователно в случая молбата не съдържа твърдения, обосноваващи наличието на ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Предвид изложеното, съдът намира, че молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и с оглед разясненията, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение