Определение № 313 от 03.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 313/2009 г.

Производството е образувано по частна жалба на М. В. Д. Б. от С. против определение № 1379/23.02.2009 г. по ч.гр.д. № 4330/2008 г. на СГС, с което се оставя без уважение искането на частния жалбоподател за приемане на възражение при условията на чл.423,ал.1,т.2 ГПК против заповед за изпълнение по заявление на Т. С. АД по гр.д. № 1888/2008 г. на СРС. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: По съществото си производството пред въззивния съд е извънинстанционно и е насочено към отмяна на влязлата в сила заповед. Такова беше и първоначалното заглавие и редакция на чл.423,ал.1 ГПК. Подобно на молбата за отмяна, възражението следва да се разгледа по общия ред в открито заседание. Вззивният съд се произнася с решение, което не подлежи на обжалване, защото решението му не е въззивно, а става дума за отмяна с тази особеност, че не е компетентен ВКС, а въззивния съд. Съгласно ЗИД ГПК заглавието на чл.423 сега е Възражение пред въззивния съд, защото да се говори за отмяна не е прецизно. Всъщност, заповедта не се отменя, остава да съществува в правния мир, като само се възстановява положението, което би съществувало, ако длъжникът беше подал възражение в срок. Затова, в случая не е налице общата хипотеза на чл.274,ал.1,т.1 ГПК, както е приел въззивния съд. Касае се за функционална подсъдност, за която съдът следи служебно. След като законът не допуска правото на касационно обжалване, неправилното посочване от въззивния съд не го създава. Не се касае за неправилно определен срок, а за инстанционен контрол, който се урежда от ГПК. По изложените съображения, частната жалба е процесуално недопустима и затова следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.