Определение № 236 от 06.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 832/2017 г.

Производството е по реда на чл.83 ал.2 ГПК. С определение № 409/24.07.2019 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 2015/28.10.2016 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, 11 състав по гр.д. № 3651/2016 г. Указано е на касатора – ЕТ „Мак-комплект М. М.“ [населено място] да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 44713 лв. в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението. В дадения от съда срок е постъпила молба от М. А. М. за освобождаване от заплащане на държавна такса по касационно обжалване, поради липса на средства за заплащането й. В подкрепа на твърдението за липса на средства за заплащане на държавна такса са представени декларации за материално и гражданско състояние на касатора и съпругата му А. М.. Твърди се, че считано от датата на освобождаване на касатора от заплащане на държавна такса във въззивното производство на основание чл.83 ал.2 ГПК /разпореждане № 3266/20.06.2016 г. на Окръжен съд Благоевград по т.д. № 379/2013 г./ до настоящия момент финансовата му обезпеченост не се е променила и той няма обективна възможност да заплаща дължимата държавна такса в това производство. Съдът като обсъди събраните по делото декларации за материално и гражданско състояние на касатора М. М. и неговата съпруга А. М. установи, че той получава пенсия за инвалидност в размер на 246 лв., съгласно експертно решение на състав на ТЕЛК към МБАЛ Благоевград, с което комисията е установила, че касаторът притежава 50% трайно намалена работоспособност, двамата съпрузи не упражняват търговска дейност, не са в трудови правоотношения, не получават доходи от други граждански правоотношения, не извършват услуги с личен труд и не развиват селскостопанска дейност. Касаторът притежава 1/3 идеална част от недвижим имот /къща с площ от 36 кв.м./, ползван от него и съпругата му като единствено жилище. Съпругата му притежава 1/3 идеална част от недвижим имот с площ от 85 кв.м. в съсобственост с двете й сестри, като имотът се ползва от едната сестра. М. М. и А. М. не притежават МПС-та, парични влогове, дялове и/или акции в търговски дружества, съответно не получават и дивиденти. Двамата съпрузи страдат от заболявания, на сърцето на М. М. са поставени четири стенда, А. М. е претърпяла операция на долните крайници, както и гинекологична такава, за които представят съответни епикризи, амбулаторорни листове, болнични листове и друга медицинска документация. За лечението им се налагат ежемесечни разходи. В разпореждането от 20.06.2016 г. за освобождаване на М. М. от държавна такса по въззивната му жалба е установено, че към този момент той е прекратил дейността си като ЕТ, тъй като е продал предприятието на „Макпрогрес“ ЕООД. От направената справка в Търговския регистър, настоящият състав на ВКС констатира, че ЕТ „Мак-комплект М. М.“ е заличен търговец. Видно от представените служебни бележки от 10.09.2019 г. от Агенцията по заетостта М. М. и А. М. са регистрирани в дирекция „Бюро по труда“ ДБТ Разлог, 03 Якоруда. С оглед на така установените факти, настоящият състав на ВКС приема, че касаторът отговаря на заложените в закона критерии за липса на средства за заплащане дължимата държавна такса по допуснато касационно обжалване на решението на САС. Дължимата държавна такса е в размер на 44713 лв., който висок размер с оглед доходите на касатора и семейството му, материалното и здравословното състояние на двамата съпрузи не може да бъде заплатен. Поради това са налице предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване на касатора от заплащане на държавна такса по касационната му жалба срещу решение на САС, допуснато до касация с определение № 409/24.07.2019 г. по т.д. №832/2017 г. на настоящия състав. Мотивиран от горното, съдът: