Определение № 60111 от 17.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3421/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение №60089/04.06.2021г. по гр.д.№1157/2021г. на Върховен касационен съд, I ГО е оставена без разглеждане като недопустима молба вх.№9129 от 14.12.2020г., подадена от Д. Г. А. чрез неговия пълномощник адв. М. М. (К.) за отмяна на влязлото в сила решение №1 от 10.03.2003г. по гр.д.№1575/2002г. на Разградския районен съд. Определението се обжалва с частна жалба вх.№65431/29.06.2021г., подадена от Д. Г. А., с искане за неговата отмяна като неправилно. Според жалбоподателя изводът на тричленния състав на I ГО на ВКС, че подадената от него молба за отмяна е недопустима, е неправилен. Поддържа, че за него преклузивният срок за подаване на молбата за отмяна не е изтекъл, тъй като той е узнал за наличието на основание за отмяна на 14.09.2020г. и в срока, предвиден в чл.232, ал.1 ГПК (отм.) е подал молбата за отмяна. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, I ГО, при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното: Подадената частна касационна жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.276, ал.2 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Съгласно чл.232, ал.1 ГПК (отм.), молбата за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, а в случаите по чл.231, букви „е“ и „ж“ – от деня, в който страната или нейният представител са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичането на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила. Разпоредбата следователно предвижда пределен краен срок, след изтичането на който подаването на молба за отмяна се приема за недопустимо, като непротиворечиво съдебната практика приема, че възникването на предвидените в букви „е“ и „ж“ основания предхождат решението. В съответствие с това тълкуване в обжалваното определение е прието, че предвиденият в чл.232, ал.1 ГПК (отм.) пределен краен срок за подаване на молба за отмяна на решението, постановено по гр.д.№1575/2002г. по описа на Разградския районен съд, е започнал да тече на 18.04.2003г. и е изтекъл на 18.04.2004г., т.е. преди влизане в сила на сега действащия ГПК. С оглед тази констатация в съответствие с указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т.8 на ТР №7 от 31.07.2017г. по тълк.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС е прието, че молбата за отмяна, подадена на 14.12.2020г. е недопустима като подадена след изтичането на преклузивния срок – както е прието в т.8 на ТР №7 от 31.07.2017г. по тълк.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна на влязло в сила решение, постановено при действието на ГПК от 1952г. (отм.), подадена при действието на ГПК (ДВ. бр. 89 от 2007г., в сила от 01.03.2008г.) е недопустима, ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл.232, ал.1 ГПК (отм.). Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че по отношение на момента на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, следва да бъде взета предвид датата, на която той твърди, че е узнал лично за постановяването му, т.е. посочената в молбата за отмяна дата, от която поддържа, че започва да тече срокът за нейното подаване. При определяне на момента на влизане в сила на решение, чиято отмяна се иска по реда на чл.303 и сл. ГПК, се преценяват извършените по делото отбелязвания, в случая отбелязването върху решението, че същото е влязло в сила на 18.04.2003г. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение