Определение № 12084 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11090/2025 г.

Постъпила е частна жалба от Д. С. Я. от гр.Бургас срещу Разпореждане №8603 от 29.08.2025г. на и. ф. Председателя на Шесто отделение на ВАС на РБ по адм. дело №8541/2025г. по описа на Върховен административен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от Я. жалба вх. №14813 от 25.07.2025г. против Решение по т.10.1 от Протокол №23 от заседанието на Съдийска колегия(СК) на ВСС, проведено на 15.07.2025г. и производството по делото е прекратено. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на и.ф. Председателя на Шесто отделение на ВАС на РБ, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Писмено възражение в срока по чл.232 АПК е постъпило от СК на ВСС, чрез юриск. Матева, в което се обосновава извод за законосъобразност на атакуваното разпореждане и се настоява за оставянето му в сила. Претендират се и разноски. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество – за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без разглеждане жалба на Я. срещу постановеното решение на СК на ВСС по т.10.1 от проведеното заседание на 15.07.2025г., и.ф. Председателят на Шесто отделение е приел от една страна, че не са били отстранени нередовностите на жалбата, указани на оспорващия с разпореждане от 29.07.2025г., а от друга, че е налице и хипотезата на чл.142б ал.6 АПК, които в съвкупност обуславят прекратяване на съдебното производство. С частната си касационна жалба Я. счита, че е изпълнил точно изискванията на процесуалния закон, тъй като според него оспорва общ административен акт. Счита, по отношение института на чл.142б ал.6 АПК, че не е било конкретизирано как е осъществено процесуалното действие(отправено било чрез нецензурни думи, било чрез обиди или било чрез заплахи). Настоящият тричленен състав на ВАС на РБ намира на първо място, че законосъобразно са били дадени конкретни указания на Я. с разпореждането на председателя на отделението от 29.07.2025г., изискващи внасяне на дължима ДТ в размер на по 10 лева за всеки оспорен акт по отношение на засегнат участник от окончателен списък на одобрените кандидати за младши съдии, съобразно заявеното им желание, тъй като актът(противно на тезата на частния жалбоподател) не разкрива белези и не е общ административен акт, съобразно дефинитивната правна норма на чл.65 АПК, тъй като най-малкото засяга пряко определен брой лица(участниците в дадената конкурсна процедура по ЗСВ). С оглед на това, оспорването на мястото на всеки един от включените участници в конкурса чрез приетия окончателен списък на одобрените кандидати за младши съдии, съобразно заявеното им желание, представлява отделно обжалване с искане за проверка на законосъобразността на акта на СК на ВСС в тази му част. В този ред на мисли оспорващият може да обжалва включването (мястото) в списъка на всеки един от одобрените общо 38 участници в конкурса, респ. и на всичките, като ще дължи държавна такса според броя лица, чието място оспорва, тъй като всяка подточка по същество разкрива отделен спор и разрешаването му е самостоятелно за всеки един от лицата, посочени там и независимо от разрешението, което може да се даде за друг/и участник/ци. Приемайки за различна природата на обжалвания административен акт, респ. несъобразявайки се с указанията на администриращия жалбата Председател на Шесто отделение, частният касационен жалбоподател сам се е поставил в положение, при което, ако тезата му се окаже погрешна, да понесе последствията от взетото от него решение – да внесе само 10 лева ДТ при положение, че оспорва акта в цялост по т.10.1(т.10.1.1-10.1.38). С оглед на това правилно на това основание жалбата е била оставена без разглеждане, а производството по нея е прекратено като недопустимо. С оглед изложеното изводът в оспореното разпореждане се явява законосъобразен, поради което и оспореният акт следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода от спора Я. дължи на ВСС сумата от 100 лева разноски за осъществената защита от юрисконсулт по делото. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение