Решение № 87 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 369/2009 г.

Решение № 87 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 369/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 вр. чл. 291, т. 3 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на А. М. А. срещу решение № 289 от 27.11.2008 г по гр. дело № 534/2008 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с което е оставено в сила решение № 148 от 30.06.2008г на Ловешки окръжен съд и е постановено отнемане на имущество, придобито от престъпна д., в полза на Държавата, както и по касационна жалба вх. № 2* от 08.12.2008г на КУПИППД, Т. д. гр. Л., срещу същото решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение № 148 от 30.06.2008г на Ловешки окръжен съд по отношение на един от имотите и производството е прекратено. Касационната жалба А. М. А. съдържа искане за отмяна на решението в обжалваната част като постановено в нарушение на материалния закон Поискано и присъдено е отнемане на жилище, единствено за семейството. В нарушение на процесуални правила и чл. 145 от ГПК са игнорирани писмени доказателства и принципи, свързани с доказателствената тежест, които ако бе спазил, съдът следваше да достигне до други изводи по основанието на иска Съображения са развити и в жалбата от адв. В. Касационната жалба на на КУПИППД, Т. д. гр. Л., подкрепя довода за съществено нарушение на процесуални правила п. обезсилване на допустимо постановено първоинстанционно решение с аргумента, че и след завеждане на иска по чл. 28 от специалния закон е допустимо да бъде включен в предмета на спора имот, установен допълнително, още повече ако същият не е бил деклариран. Страните взаимно оспорват касационните си жалби. С определение № 410 от 7.04.2009 г на ВКС, III г. о жалбата на А. М. А. е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по въпроса за единственото жилище на ответника като предмет на отнемане в спорното исково производство п. положение, че нормата на чл. 23, ал. 7 от ЗОПДИППД изключва това имущество от обхвата на обезпечителните мерки, както и по процесуалния въпрос явява ли се Комисията по специалния закон трето лице съгласно чл. 145, ал. 1 от ГПК (отм) п. представяне на частен писмен документ без достоверна дата в производството по ЗОПДИППД. С определение № 111 от 27.01.2010 г. на ВКС III г. о и п. основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е допусната до разглеждане и жалбата на КУПИППД, Т. д. гр. Л., по процесуалния въпрос изключва ли правилото на чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД и специалния досъдебен ред за проверка на имуществото правната възможност към предмета на искането за отнемане на конкретно имущество в съдебна фаза, п. вече е образувано производство по реда на чл. 28 и сл. от ЗОПДИППД да се добави допълнително установен недвижим имот след решение на комисията по чл. 13, т. 3 от закона, съответно приложими ли са правилата на чл. 116 от ГПК (отм) в този случай. По жалбата на А. М. А., с оглед основанието на чл. 291, т. 3 от ГПК по изведените в нея въпроси, Върховен касационен съд намира следното: В обжалваното решение Великотърновски апелативен съд е разгледал случай, п. който Ловешки окръжен съд е постановил отнемане в полза на държавата на основание чл. 28 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (дв бр. 19 от 1.03.2005 г) на лично придобито от ответника А. М. А. движимо и недвижимо имущество на значителна стойност, след като същият е бил признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда за престъпление, предвидено в чл. 3, ал. 1 т. 10 и т. 23 предл. второ от ЗОПДИППД. Предвид разликата между стойността на придобито през проверявания период имущество и установените законни доходи на лицето, правото на отнемане в полза на държавата е признато за доказано. Отнемане на имущество е постановено включително на апартамент в гр. Л., за който макар да е била наложена обезпечителна мярка, ответникът е поддържал твърдение този имот да представлява неподлежащо на принудително отнемане имущество, като жилище на семейството му под закрилата на чл. 339 от ГПК. Даденото от съдилищата разрешение е правилно. Като институт на принудителното съдебно изпълнение несеквестируемостта на "жилището на длъжника", когато е единствено, е противопоставима на взискател с парично вземане, а в случая основанието за държавата по чл. 3, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД да отнеме имущество, придобито от престъпна д., не е от подобно естество. Касае се за имуществено право по специален закон. Съдилищата правилно са тълкували закона като са приели, че нормата на чл. 23, ал. 7 от ЗОПДИППД е относима към условията и обема на обезпеченията, но не и към основанията за отнемане на имуществото в полза на държавата. Основанието предпоставя изследване на цялото имущество на ответника като комплекс, предвид изведения в закона стойностен критерии и наличието на предпоставки за предположението, че имуществото е придобито от престъпна д., докато п. ограничаване обема на обезпечителните мерки по чл. 21 и сл. от Раздел първи, гл. IV ЗОПДИППД е съобразено това, че основанието на иска още не е доказано по съдебен ред и не следва от ограничителните мерки да произтекат вреди, за които държавата ще носи отговорност по чл. 32 от ЗОПДИППД. След първоначално деклариране на обстоятелствата по чл. 17, ал. 1 от ЗОПДИППД и в подкрепа на възраженията си, че имуществото му е придобито със средства, които имат законен произход, ответникът А. е представил четири броя договори за заем с трети физически лица, които Комисията не е признала за източник на доход през проверявания период и в съдебното производство е открито оспорването на частните писмени документи, предвид достоверната им дата. По отношение на един от документите е установена неавтентичност, а по отношение на останалите са приложени доказателствените правила за достоверност на дата спрямо трети лица по чл. 145, ал. 1от ГПК (отм) като е прието, че писмените договори не установяват законен източник на доход по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД. При липса на други доказателства и индиции за факти, от които да се направи извод за достоверност на посочените в частните писмени договори дати по правилата на чл. 145, ал. 1 от ГПК (отм), решаващите изводи на въззивния съд са правилни. Държавата, чрез участващия в специалното производство по ЗОПДИППД свой орган, не може да бъде изключвана от кръга трети лица, спрямо които достоверността на датата в частен писмен договор подлежи на доказване, по аргумент за липса на интерес от противопоставяне на правния резултат от материализираната в документа сделка. Този интерес за държавата е изведен законодателно чрез основанието по чл. 3, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД и правото да релевира източниците на доходи на ответника не само предвид формалната им законност, а и с оглед действителността им. Предвид гореизложеното, касационната жалба на А. М. А. е по същество неоснователна и решението на въззивната инстанция следва да бъде потвърдено в обжалваната от него част. По жалбата на КУПИППД, Т. д. гр. Л., с оглед основанието на чл. 291, т. 3 от ГПК по изведените в нея въпроси, Върховен касационен съд намира следното: Обема имущество, предмет на отнемане по реда на ЗОПДИППД, п. наличие на предпоставките по този закон, се отнася до конкретни по обем и изяснени откъм придобивно основание имуществени права, с оглед на което е предвидена ограничената със срок по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД досъдебна проверка, извършвана от комисията по чл. 12 от закона. Срокът обаче е привиден, за да не се накърняват гражданските права на поверяваните лица извън необходимото преди искането да бъде внесено в съда, а не за да преклудира процесуалното или да погаси материалното основание на държавата да отнеме имущество, придобито от престъпна дейност. Самата проверка, предхождаща вземането на решение по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗОПДИППД и сезирането на гражданския съд с мотивирано искане по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД от страна на органа, се извършва с участие на лицето, чието имущество се разследва. При декларация по чл. 17, ал. 1 ЗОПДИППД, в която проверяваното лице не посочи конкретно, придобито през проверявания период недвижимо имущество и не декларира конкретна придобивна сделка поради опущение или с умисъл, така и ако пропусне да посочи източник на средства от значение за законните му доходи, като и в двата случая няма пречка обстоятелствата да бъдат заявени и установени в съдебния процес по реда на специалния закон. ЗОПДИППД задава предметните предели на спора по отнемане на имущество в полза на държавата по такъв начин, че всички обстоятелства от значение за имуществения патримониум на лицето, могат да се окажат от решаващо значение . Тази особеност следва да бъде съобразена п. прилагане на общите процесуални институти на ГПК, гарантиращи правото на защита. В общия исков процес положението на ищеца е различно от това на ответника. Първият следва да изчерпа основанията на иска си още в исковата молба и може да прибави ново основание п. процесуални ограничения, а ответникът следва да изчерпа всичките си възражения. Ограниченията пред гражданския ищец п. висящ съдебен спор, предвид чл. 116 от ГПК (отм), не могат да бъдат прилагани безусловно тогава, когато незаявеният с иска предмет не е самостоятелен, предвид връзката му с материалното правоотношение. Основанията за отнемане по чл. 3, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД са относими и към тези имуществени права, които лицето не е декларирало. Законът дава изрично разрешение в нормата на чл. 17, ал. 5 ЗОПДИППД с презумпцията до доказване на противното да се предполага, че конкретно недекларирано имущество е придобито от престъпна дейност. Това следва да се съобразява с оглед защитата на ответника п. вече заведен съдебен процес по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД, в който граждански процес ищцовата комисия може да включи допълнително като предмет недекларираното имущество. Общите ограничения по чл. 116 от ГПК не могат да обосноват ограничаване в предмета на съдебното дирене, щом за държавата няма възможност за заведе отделен процес за подобен имот, който не е посочен в нейното искане и не е предварително проверяван и щом няма основание за извод, че материалното право същият да се отнеме е погасено след срока по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД. При искане от страна на комисията, към предмета на вече образуваното по реда на чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД производство първостепенният съд правилно е включил установен допълнително имот по молба с дата 30.07.2007 г. Същият не е бил деклариран и е предмет на решение на комисията № 200 от 25.07.2007 г по реда на чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗОПДИППД. Формата, чрез която съдът е осигурил възможност на ответника да се защити е тази по чл. 116 от ГПК и с оглед на ответната защита процесуално нарушение, което да води до недопустимост на постановеното решение във връзка с отнемане и на този имот, не е допуснато. Като е обезсилил допустимо постановено решение с формално правни аргументи, без да съобрази особеностите на производството по ЗОПДИППД, въззивният съд е постановил неправилен краен акт. Обжалваното в тази част решение на Великотърновски апелативен съд следва да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане на спора по същество в отменената част. Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.