Определение № 1919 от 08.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1428/2024 г.

Производството е по чл. 282 от ГПК. „УОН“ ООД, представляван от И. Л. С. чрез адв. С. Ч., с представеното по делото пълномощно, иска да бъде спряно, на основание чл. 282 от ГПК, изпълнението на невлязло в сила съдебно решение № 887/11.07.2023 г. по т.д. 1859/22 г. СГС, ТО, VI-26 състав. Представя копия от невлязлото осъдително въззивно съдебно решение, квитанция за внесена сума, квитанция за внесена държавна такса, касационна жалба и изложение към касационната жалба, на основание чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. Моли да се спре изпълнението на осъдителното въззивно съдебно решение, което не е влязло в законна сила. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Видно е от приложеното съдебно решение, № 405 от 24.06.2024 г. по т.д. 145/24 г., АС – София, 13 търговски състав, че е потвърдено решение № 887 от 11.07.2023 г. по т.д. 1859/22 г., СГС, ТО,VI-26 състав, в частта, с която молителят „УОН“ ЕООД е осъден да заплати на „Румибел“ ЕООД сумата от 23 166 лв, представляваща неустойка, по чл. 8.2. от договор за продажба на нерафинирано олио, сключен на 12.09.2022 г. с посочена в договора дата 09.09.2022 г., на основание чл. 92 от ЗЗД. По отношение на останалата част от въззивното решение, не е формулирано искане за спиране на изпълнението. Решението не е влязло в законна сила в посочената част. Видно е от приложената касационна жалба вх. № 18118 от 03.07.2024 г., САС, че решението е обжалвано. С оглед датата на постановяване на решението 24.06.2024 г., касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и решението не е влязло в законна сила. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК, съгласно изискванията на закона, представени са доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв. Следователно е подадена редовна касационна жалба, с оглед, на която решението не е влязло в законна сила. Видно от вносна бележка от 01.07.2024 г., по сметка на ВКС е внесена сумата от 23 166 лв като обезпечение по чл. 282, ал. 2 от ГПК. Счетоводител на ВКС е удостоверил, че сумата е по сметка на ВКС и към 03.07.2024 г. С оглед представените доказателства, настоящият съдебен състав намира, че са налице предвидените в чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК кумулативни предпоставки – невлязло в сила осъдително въззивно решение, надлежно обжалвано с редовна касационна жалба в срок, от легитимирана да обжалва решението страна, както и внесена от същата страна парична гаранция, в размер, обезпечаващ изпълнението на задължението за заплащане на главница. Следва да се спре изпълнението на въззивното решение за присъдените сума, на основание чл. 92 от ЗЗД относно сумата 23 166 лв., присъдена на основание чл. 92 от ЗЗД. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България