Определение № 10707 от 31.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10676/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от „Г. ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, представлявано от управителя Л. Н. Г., чрез пълномощник адв. А. Цветков, срещу определение № 907 от 02.10.2025 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-738/19.09.2025 г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Инженеринг (проектиране, строителство и упражняване на авторски надзор) за устойчиво енергийно обновяване на многофамилна жилищна сграда с административен адрес: гр. София, [адрес]“, открита с решение № F728846 от 06.08.2025 г. на кмета на район „Красно село“ Столична община, с уникален номер в ЦАИС ЕОП: 01260-2025- 0023. В частната жалба са наведени доводи, че атакуваното определение е незаконосъобразно. Сочи се, че спирането на процедурата няма да увреди нито обществения интерес, нито интереса на самия възложителя, а ще допринесе за законосъобразното разходване на публични средства. Твърди се, че следва да се даде приоритет на провеждането на една законосъобразна възлагателна процедура, при гарантирани принципи на равнопоставеност на участниците и лоялна конкуренцията, което защитава обществения интерес в много по-голяма степен. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде наложена временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка. Ответникът – кметът на район „Красно село“ Столична община, чрез пълномощник адв. Р. Иванова, в срока по чл. 232 АПК депозира възражение, с което взема становище за неоснователност на частната жалба, поради което моли да бъде оставена без уважение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че настоящият частен жалбоподател „Г. ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД е подал жалба пред КЗК срещу решение № F728846 от 06.08.2025 г. на кмета на район „Красно село“ Столична община за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка чрез „публично състезание“ с предмет: „Инженеринг (проектиране, строителство и упражняване на авторски надзор) за устойчиво енергийно обновяване на многофамилна жилищна сграда с административен адрес: гр. София, [адрес]“. В жалбата е обективирано искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, на основание чл. 203, ал. 2 ЗОП, като са развити аргументи, сходни с изложените в настоящата частна жалба, а именно, че следва да се даде приоритет на законосъобразното провеждане на процедурата с оглед постигане на целта на ЗОП за осигуряване на ефективно разходване на публични средства. С обжалваното определение КЗК е оставила без уважение искането за налагане на временната мярка. Комисията е посочила, че жалбоподателят носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението. По този повод КЗК е отбелязала, че жалбоподателят не е изложил достатъчно аргументи, че индивидуалните му интересите ще бъдат увредени по необратим начин, което би могло да бъде предотвратено чрез налагането на обезпечителната мярка. Посочено е изрично, че в рамките на настоящото производство КЗК не може да реши спора по същество, поради което не следва да се обсъждат доводите, касаещи законосъобразността на обявената процедура и изискванията на възложителя. Същевременно, при преценката на възможните последици от налагането на временната мярка върху всички интереси, които биха могли да бъдат засегнати, КЗК е счела, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие, както върху интереса на възложителя, така и върху обществения интерес. Акцентирано е на предмета на обществената поръчка и неговата обществена значимост. Отбелязано е, че изпълнението на включените в предмета на поръчката дейности има важно социално значение, тъй като ще доведе до подобряване на условията и качеството на живот на обитателите на посочената многофамилна жилищна сграда, чрез прилагане на устойчиви интегрирани високоефективни енергийни мерки; достигане на клас на енергопотребление „В“; спестяване на потребената енергия за обновената жилищна сграда; намаляване на енергийната бедност на живущите и т.н. В допълнение на гореизложеното КЗК е отбелязала, че изпълнението на предвидените за възлагане дейности по предмета на разглежданата обществена поръчка е във връзка с предложение за изпълнение на инвестиция с peг. № BG-RRP-4.023-2802, финансирано по процедура BG-RRP-4.023 „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд - Етап I“, по стълб „Зелена България“, компонент 4 „Нисковъглеродна икономика“ на Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, крайният срок за изпълнение на проектите по който е 30.06.2026 г. Предвид това, всяко едно забавяне в провеждането на обществената поръчка ще донесе неблагоприятни последици за възложителя, с оглед обстоятелството, че именно европейското финансиране е това, на което разчита възложителят за финансиране на дейностите по енергийното обновяване на сградния фонд. Направено е заключение, че спирането на обществената поръчка би нарушило интересите както на възложителя, така и на обществото като цяло. Прието е, че настоящият случай попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 ЗОП, тъй като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, ще превишават ползата от нейното налагане. На последно място КЗК се е позовала на чл. 112, ал. 8 ЗОП, съгласно която разпоредба възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата и следователно, дори и процедурата да не бъде спряна и да продължи с постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени в максимална степен до окончателното решаване на спора по същество. В допълнение е цитиран и текстът на чл. 204, ал. 4 ЗОП, че произнасянето по искането за налагане на временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. По тези съображения КЗК е приела, че искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ е неоснователно и го е оставила без уважение. Постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 ЗОП жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Според чл. 204, ал. 2 ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните, а ал. 3 предвижда, че Комисията за защита на конкуренцията може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл. 204, ал. 2 ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временната мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Настоящият съдебен състав намира за правилна преценката на КЗК, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху широк кръг лица предвид нейния предмет. В случая предметът на обжалваната обществена поръчка включва изпълнение на дейности, насочени към устойчиво енергийно обновяване на многофамилна жилищна сграда, което безспорно има важно социално значение, доколкото би подобрило условията и качеството на живот на обитателите на сградата. Несъмнено интересът на възложителя изисква продължаване на процедурата. Такъв е и общественият интерес, който от една страна се презумира от закона, а от друга - изисква продължаване на процедурата, тъй като прилагането на високоефективни енергийни мерки засяга широк кръг лица, живущи в многофамилната жилищна сграда, и би довело до подобряване на енергийните характеристики на сградата, достигане на клас на енергопотребление „В“, спестяване на потребената енергия за обновената жилищна сграда, а оттам и намаляване на разходите за енергия на живущите. Правилно е съобразено и обстоятелството, че обществената поръчка е обявена във връзка с предложение за изпълнение на инвестиция с peг. № BG-RRP-4.023-2802, финансирано по процедура BG-RRP-4.023 „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд - Етап I“, по стълб „Зелена България“, компонент 4 „Нисковъглеродна икономика“ на Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, крайният срок за изпълнение на проектите по който е 30.06.2026 г. След тази дата възложителят губи предоставените средства и проектът остава неизпълнен. С оглед на изложеното, своевременното провеждане на обществената поръчка е от съществено значение не само за възложителя, но и за обществото като цяло. Общественият интерес и този на възложителя изискват по-бързо да започнат и приключат дейностите по предмета на обществената поръчка, което е отчетено и от законодателя с нормата на чл. 203, ал. 1 ЗОП. Този интерес правилно е отчетен и от КЗК. Ето защо е законосъобразен изводът на КЗК, че мярката не следва да бъде наложена, тъй като от спирането могат да произтекат по-големи вреди за засегнатите страни, в т.ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от нейното налагане, които са единствено в интерес на жалбоподателя. Както в жалбата до КЗК, така и в настоящата частна жалба, са развити сходни доводи, че с налагането на временна мярка „спиране на процедурата“ ще се обезпечи законосъобразното й провеждане, което в най-пълна степен отговаря на обществения интерес. Следва да се отбележи, че изискването за провеждане на законосъобразна процедура и за спазване на принципа, прогласен с чл. 1 ЗОП, се отнася до всяка една процедура, която се провежда по реда на ЗОП и не обосновава наличие на изключение от общото правило за предварително изпълнение на решението за откриване на възлагателната процедура. Ако се възприеме тезата на частния жалбоподател, това би довело до необходимостта от спиране на всяка обявена и оспорена процедура за възлагане на обществена поръчка, за да се осигури нейното законосъобразно провеждане, което е в категорично противоречие със смисъла и целта на закона, който допуска спиране на процедурата по ЗОП само по изключение. При това всички възражения за допуснати нарушения при постановяване на оспореното решение № F728846 от 06.08.2025 г. са извън предмета на преценка по чл. 204, ал. 2 и 3 ЗОП, поради което са неотносими за настоящото производство. По тези възражения КЗК ще се произнесе с решение, защото въпреки обжалването на определението пред ВАС, производството пред КЗК не спира, а продължава съгласно чл. 204, ал. 6 ЗОП. В противен случай се обезсмисля предвиденото в чл. 204, ал. 4 ЗОП, че произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. Комисията правилно е съобразила специфичния предмет на обществената поръчка, при което е извела обосновано заключение, че спирането на процедурата в случая ще се отрази отрицателно върху интересите на обществото. Правилно е отчетено и правилото на чл. 112, ал. 8 ЗОП, че възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата. По изложените съображения искането за налагане на временна мярка законосъобразно е оставено без уважение, поради което обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени поисканите с отговора на частната жалба разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., доказателства за заплащането на което са приложени по делото. Водим от горното и на основание чл. 216а, ал. 3 във вр. 236 във вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение