Определение № 3985 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3521/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Т. 2002“ ЕООД, гр. Червен бряг, подадена чрез процесуалния представител адв. Хаджиев и адв. Симеонова, срещу определение № 9128 от 06.03.2026 г., постановено по адм. дело № 2746/2026 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране на допуснатото по закон предварителното изпълнение на заповед № РТР25-РД56-196/28.07.2025 г. на кмета на район „Триадица“, Столична община. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие на установената съдебна практика. Претендира се отмяна на определението. Ответникът – кмета на район „Триадица“, Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. Петров, в приложен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на „Т. 2002“ ЕООД срещу заповед № РТР25-РД56-196/28.07.2025 г. на кмета на район „Триадица“, Столична община, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 7 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ на частния жалбоподател е наредено да премахне незаконосъобразно поставен преместваем обект: „Атракцион“, разположен върху поземлен имот с идентификатор 68134.1004.152, съставляващ УПИ II – „за парк“, кв. 187а, м. „Южен парк – III част“, район „Триадица“, Столична община. С жалбата е направено и особено искане за спиране на основание чл. 166, ал. 2 от АПК на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. Съдът е приел, че искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е неоснователно, тъй като липсват доказателства за възможността от настъпването на значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение за дружеството, както и не са конкретизирани по естеството си и по размер заявените вреди. Прието е още от съда, че доводите за невръчване на заповедта, което нарушава правото на искателя да я оспори и създавало реална опасност за него от настъпване на финансови вреди не могат да се приемат за основателни. Така постановеното определение е правилно. Предварителното изпълнение на процесната заповед, както правилно и обосновано е приел Административен съд – София град, е допуснато по силата на законовата норма на чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ, поради което основанията за спиране на предварителното изпълнение са тези по ал. 4 във връзка с ал. 2 на чл. 166 от АПК, т. е. ако изпълнението „би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда“. В тежест на оспорващия е да посочи и докаже конкретните вреди в съответствие с цитираната разпоредба, което в случая не е налице. В закона не са посочени предпоставките, при наличието на които съдът може да спре изпълнението на тези актове. Поради това правилно съдът е обсъдил основанията, визирани в чл. 166, ал. 2 от АПК, като обосновано е приел липсата на такива. Изложените доводи по частната жалба касаят неудобствата за дружеството от изпълнението, които не са в приложното поле на горецитираната разпоредба. Правилен е извода на административния съд, че в настоящия случай молителят не е представил доказателства за настъпването на значителни или непоправими за него вреди от премахването на процесния преместваем обект, както и не е посочил конкретни по вид и размер вреди. Вероятните финансови загуби и затрудненията в стопанската дейност на дружеството, които се сочат за първи път в частната жалба, както и за които се представят писмени доказателства, не представляват значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, тъй като могат да бъдат репарирани чрез съответно обезщетение. По отношение на разходите, свързани с премахване на обекта, които се твърди, че са били извършени от частния жалбоподател, също така следва да се има предвид, че те са последица от изпълнение на разпоредените със заповедта задължения за адресата, както и че те също могат да се възмездяват след евентуална отмяна като незаконосъобразна на оспорената заповед. При съобразяване на изложеното се налага извода за неоснователност на особеното искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като то не би могло да „причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда“ по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, неподлежаща на последващо обезщетение при евентуална отмяна на оспорената заповед. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,