Решение № 5770 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10349/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С Решение № 9201 от 19.06.2024 г., постановено по адм. дело № 9880/2023 г. Административен съд София - град (АССГ), III отделение, е отменил по жалба на В. С. С. Решение с рег. № 32-479105/17.07.2023 г., издадено от директора на Териториална Дирекция (ТД) Митница Варна, с което по митническа декларация (МД) MRN 19BG002002014763R1/02.09.2019 г. за внесената и допусната до свободно обращение стока са определени допълнителни задължения за мито в размер на 4 524,95 лева и данък добавена стойност (ДДС) в размер на 9 954,91 лева. С решението в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 2 519,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТД Митница Варна, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт А. Шулева. В същата се прави оплакване, че решението на АССГ е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон – касационнo отменителнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него - да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на С. срещу оспорения митнически акт. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касационната жалба – В. С. С., с [ЕГН], с адрес: гр. София, [адрес], чрез процесуалния му представител адв. Р. Василева от БАК, взима становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в становище. Представят се и писмени бележки. Претендират се разноски за касационното производство по представен списък и доказателства за заплащането им. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на Решение с рег. № 32-479105/17.07.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Варна, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 140 и чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 във връзка с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 77, § 1 във връзка с чл. 85, § 1 във връзка с чл. 101, § 1 във връзка с чл. 102, чл. 103 и чл. 104, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, чл. 59 от АПК, за стока по МД с MRN 19BG002002014763R1/02.09.2019 г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определена нова митническа стойност (МС) в размер на 53 281,44 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - за мито в размер 4 524,95 лева и ДДС в размер на 9 954,91 лева. Като длъжник за заплащане на посочените задължения е определен В. С. С.. Административен съд София - град е приел от фактическа страна, че на 02.09.2019 г. е подадена МД с MRN 19BG002002014763R1, с която е деклариран внос на стока под митнически режим допускане за свободно обращение, описана като лек автомобил с повреда, марка: AUDI; модел: Q7; тип: бензин; бр. места: 5; първа регистрация: 02.01.2018 г.; цвят: син; раб. обем: 1984 куб см; мощност: 189.0 KW/DIN; двиг. №: неоткрит; шаси №: WA1LHAF77JD000081; бруто тегло 2016 кг, нето тегло 2016 кг; условие на доставка – CFR Варна; декларирана обща фактурна стойност - 4560 USD при обменен курс за 1 щатски долар — 1,76137 лева; декларирана митническа стойност (МС) на стоката - 8031,85 лева. При подаване на декларацията пред митническите органи (МО) са представени: документ за продажба от 02.07.2019 г. с продавач EAUSA LLC, талон за превозното средство с отметка SALVAGE CERTIFICATE, линеен коносамент MAEU969238081 от 21.07.2019 г., уведомително писмо, снимков материал, фактура за терминални разходи. Решаващият съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспореното митническо решение, в т. ч. извършения внос по посочената по-горе МД на лек автомобил с повреда; извършената повторна проверка и възникналите съмнения относно декларираната МС; получения в резултат на извършена последваща проверка по линия на международното сътрудничество отговор с вх. № 32-177817/01.06.2022 г. в ЦМУ от Американската служба „Митници и гранична охрана“, в който са предоставени сканирани документи, представляващи „Електронна информация за износ“ (Electronic Export Information) от системата на американската служба „Митници и гранична охрана“; съдържащите се в приложение 1 към писмото данни, че конкретният автомобил е с получател В. С., износител - EAUSA LLC, пристанище на разтоварване - Варна, страна на получаване – България; полученият отговор на писмо с рег. № 32-234623/23.07.2022 г. за представяне на доказателства в подкрепа на декларираната МС на стоката, в който вносителят е дал обяснения, че „...причината за тази цена на колата е тоталната щета“; установената съществена разлика между декларираната при износа и при вноса цена на автомобила; мотивите на митническите органи да приемат, че са налице основателни съмнения относно МС на стоката, определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а също и основанията им да отхвърлят декларираната МС на стоките и да приемат, че поради изчерпването на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. „а“ - б. „г“ от Регламент (ЕС) №952/2013, следва приложимост на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент във връзка с наличните данни в Съюза, констатирани в предоставената информация от американските митнически власти, като за меродавна е счетена именно цената, съдържаща се в износната декларация на стоката. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Дадено е тълкуване на относими правни разпоредби, в това число за методите за определяне на митническата стойност, при кои хипотези са налице „основателни съмнения“, кой носи доказателствената тежест и т. н. 2. При съпоставяне на правната рамка към фактите по делото е прието, че цената, декларирана в декларацията за експорт, не може да бъде безрезервно възприета като действително платена или подлежаща на плащане цена, но с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена като договор и др. и не са представени платежни документи, същата обосновавала съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната МС и прилагане на вторичните методи за определянето ѝ, регламентирани в чл. 74 МКС. 3. Въпреки изложеното административният съд е приел, че преди да прибегне към определяне на МС по разглежданата декларация по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническият орган не е изпълнил задължението си да изчерпи визираните в чл. 74, § 2 вторични методи по букви от „а“ до „г“. Според съда при използването на всеки един от последователните методи по чл. 74, § 2 от МКС не е положена дължимата грижа да се издирят и анализират всички възможни източници на информация. В тази връзка е прието, че независимо от факта, че съгласно специфичните повреди на автомобила е невъзможно в системата информация да се открият идентични стоки, то с оглед определението за сходни стоки в чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, митническите органи е следвало да докажат, че по зададени критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, внос от САЩ е налична или отсъства информация, и ако е налична - да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки, като в случай, че националната информационна система не му предоставя необходимите данни - е следвало да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави-членки или от службите на Съюза, за да се приеме, че е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа с оглед цитираните по-горе решения на СЕС. 4. Наред с това за неправилно е прието и приложението на резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., тъй като МС на внесения автомобил е определена въз основа на изпратената от американските митнически власти данни за износа на автомобила. Изложеният подход, според съда, е в нарушение на разпоредбата на чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, тъй като при наличието на две стойности за една и съща стока за територията на ЕС, за целите на остойностяването не може да се използва тази, която е по-високата. Прието е, че е приложена фиктивна стойност, като данните от експортните записи се отхвърлят като действителни, но същевременно се приемат за целите на остойностяването на същия автомобил по реда на чл. 74, § 3 от МКС. 5. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения митнически акт и основателност на жалбата. Така постановеното решение е неправилно поради допуснато нарушение на закона. В касационната жалба на директора на ТД Митница Варна се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се аргументи, че доколкото липсвала достатъчно информация за техническото състояние на автомобила, било невъзможно да се съпоставят характеристиките на процесния автомобил с данни за автомобили, регистрирани в националната митническа информационна система, със съответните щети, повреди, изминати километри и др. данни, което изключвало приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. „а“ и „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, като именно предвид индивидуалните характеристики на автомобила директорът на ТД Митница Варна е посочил, че в системата не е установена информация по отношение на стоки, които да са идентични или сходни на него. Наведени са доводи, че при липсата на положителни резултати за търсената информация, не би могла да бъде генерирана и предоставена справка, съдържаща конкретни данни. Поддържа се становище, че в случая са разгледани последователно методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и тъй като не са били налице достатъчно доказателства за определяне на МС на стоката по тези методи, митническият орган обосновано е преминал към резервния метод по чл. 74, § 3 от МКС, определяйки новата МС на база на наличните данни на територията на Съюза, получени по линия на международното сътрудничество от американските митнически власти. Допълнително се поддържа, че производството е проведено по чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците и не е било необходимо прилагането на правилата за последващ контрол по чл. 84а – 84м ЗМ. На последно място е посочено, че съдът не е обсъдил възражението за прекомерност по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение, присъждайки сума, надхвърляща предвидения такъв в чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимум. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Принципно по делото няма спор за факти, същите са възприети и възпроизведени правилно в първоинстанционното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно е очертан и спорният въпрос – при издаването на оспорения акт правилно ли е приложен материалният закон. Даденият отрицателен отговор от страна на първоинстанционния съд не се споделя от настоящата съдебна инстанция, която го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване и прилагане на закона. В съответствие с материалния закон съдът е описал методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от „а“ до „г“ от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато МС не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от „а“ до „г“, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. От данните по делото е видно, че в конкретния случай „основателните съмнения“ на митнически орган по смисъла на чл. 140, § 1 от цитирания по-горе регламент са обосновани с това, че по линия на международното сътрудничество е получена информация от компетентните власти на изпращащата държава – Съединени американски щати /САЩ/, че цената на процесния автомобил, декларирана при изнасянето му от САЩ, е различна от декларираната цена при вноса. Митническата стойност е определена чрез резервни метод по чл.74,§3 от Регламент /ЕС/ 952/2013г., който е приложим след изчерпване на възможностите за прилагане на методите посочени в чл.74,§2 от същия регламент. Решаващият съд е приел, че изложените мотиви в митническия акт, с които вторичните методи по §2 са отхвърлени като неприложими, са общи и съдържат недоказани констатации. Мотивите в тази насока подробно са изложени на стр.9 -10 от решението. На база на това е изграден извод, че необосновано митническият орган е преминал към прилагане на резервния метод по чл.74,§3 от Регламент /ЕС/ 952/2013г. На отделен ред на стр.11 от решението са изложени мотиви защо съдът не споделя изводите на митническия орган, че данните предоставени от митнически власти на САЩ относно износната митническа стойност на автомобила представляват „налични данни от митническата територия на съюза“ по смисъла на чл.74,§3 от Регламент /ЕС/ 952/2013г. Изложени са мотиви, че за да е подходящ приложеният метод за определяне на митническата стойност, той трябва да съответства на чл. 144, §2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447. Посочено е, че вторичните методи и резервният метод по същество представляват методи, при които не се използват данни за същата стока, остойностяването се извършва въз основа на данните, относими към други стоки или групи от стоки, позволяващи извличане на стойност за митнически цели чрез сравнителен анализ, алгоритни, методики за изчисления и други. Прието е, че използването на декларираната износна стойност, както е процедирано в процесния случай не е метод по смисъла на чл. 144, §2 от Регламента. На отделен ред са изложени аргументи, че дори да се приеме, че информацията относно износната стойност е налична на територията на ЕС, то същата не следва да се използва за определяне на митническа стойност по посочения ред. Направена е обосновка съгласно чл. 144, §1 от Регламента за изпълнение, според който определяне на митническата стойност по пар. 74, §3 от Кодекса, може да използва разумна гъвкавост при прилагане на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, пар. 2 от Кодекса, но така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности; ако не може да се определи такава, съгласно чл. 144, §2 се използват други подходящи методи, но в този случай митническата стойност не може да се определя въз основа на система, при която за определянето й се използва по-високата от двете възможни стойности или на произволно определени фиктивни стойности, както и на стойностите при износ от трета страна. Добавено е, че приложената от американските власти таблица не съответства на така изброените изисквания, поради което е налице е нарушаване на разпоредбата на чл. 144, §2 от Регламента за изпълнение, тъй като при наличието на две стойности за една и съща стока за територията на ЕС, за целите на остойностяването не може да се използва тази, която е по-високата. Прието е, че е приложена е фиктивна стойност, като едновременно се отхвърлят данните от експортни записи като действителни, а се приемат същите тези данни за целите на остойностяване на същия автомобил по реда чл. 74, пар.3 от МКС. В заключение е направен генерален извод, че неприемането на декларираната договорна стойност на процесната стока и определянето на нова такава единствено въз основа на предоставена информация от митническата система на трета страна съставляват нарушение на закона, което обосновава отмяната на издадения митнически акт. Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд и ги намира за необосновани на фактите по делото и при неправилно прилагане на материалния закон. Доводите и аргументите в тази насока са следните: С нарочно определение № 6567 от 18.06.2025 г. производството по делото е спряно на основание чл. 631, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим субсидиарно в административното съдебно производство съгласно чл. 144 от АПК, до приключване на производството по дело Т – 296/2025 на Общия съд на Европейския съюз, образувано по отправено от Върховния административен съд преюдициално запитване, чиито въпроси са преценени като относими и към приложимото по настоящото дело право на Европейския съюз. С решение от 25.03.2026 г. по дело Т – 296/2025 Общия съд на Европейския съюз, пети петчленен състав е дал следните отговори на поставените въпроси: 1) Член 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да се квалифицира като налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока. 2) Член 74, § 3 от Регламент № 952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че позоваването на декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Съюза, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да представлява разумен способ по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока. С определение по хода на делото от 31.03.2026 г. производството по настоящето дело е възобновено. От данните по делото е видно, че в конкретния случай „основателните съмнения“ на митнически орган по смисъла на чл. 140, § 1 от цитирания по-горе регламент са обосновани с това, че по линия на международното сътрудничество е получена информация от компетентните власти на изпращащата държава – САЩ, че цената на процесния автомобил, декларирана при изнасянето му от САЩ, е различна от декларираната цена при вноса. Съобразена е също така информация от сайт, съдържащ недвусмислени и категорични данни относно продажната цена на процесния автомобил чрез търг на аукцион. Предвид даденото тълкуване на закона в т.1 на решение от 25.03.2026 г. по дело Т – 296/2025 Общия съд на Европейския съюз следва да бъде прието, че наличието на „основателни съмнения“ е доказано от административния орган при спазване на изискванията на чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. На следващо място според настоящата съдебна инстанция при определяне на пазарната цена на превозното средство митническият орган правилно е приложил материалния закон, тъй като същата е определена при последователно изследване на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. „а“ - б. „г“ от Регламент (ЕС) №952/2013, съответно - на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент. При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, § 2, б. „а“ от регламента за наличие на „идентични стоки“ административният орган е стигнал до извода, че не може да определи МС въз основа на такива, тъй като липсвала информация в митническата информационна система МИСЗА за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне, за допуснати за свободно обращение стоки, които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение, включително: техническо състояние и характеристики, степен на установена щета, изминат пробег, допълнителни екстри, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която е произведена и декларираната стока и допуснати за свободно обръщение в същия момент или по същото време, като е взето предвид и недостатъчното и непълно описание на стоката в МД, включително и на документите за техническото състояние на декларираното превозно средство. Административният орган е разгледал дали е възможно МС да се определи чрез следващия метод, регламентиран в чл. 74, § 2, буква „б“. Посочено е, че този метод също е неприложим, тъй като в МИСЗА липсвала информация за внос за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне за допуснати за свободно обращение стоки, за които са приети договорни стойности и които въпреки, че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни технически характеристики, степен на щета и съставни части с декларираната стока - обстоятелство, даващо им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, които са били допуснати в свободно обращение в приблизително същото време. Административният орган е приел, че в случая е неприложим и третият метод за определяне на митническата стойност на стоките, регламентиран в чл. 74, § 2, буква „в“ от Регламент (ЕС) 952/2013 поради това, че липсвала база данни за единичната цена, на която внесените стоки или внесените идентични или сходни стоки се продават на митническата територия па Съюза в състоянието, в което са внесени, по време или почти по време на внасянето на стоката от проверяваното дружество, като тази цена се намалявала с разходите, свързани с допускането на стоките за свободно обращение и продажбата им при определени условия. Прието е също, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 74, § 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) 952/2013 също не може да бъде приложена предвид това, че липсвала информация за размера на сумите, които съставляват изчислената стойност. Изложените в оспорения акт мотиви относно невъзможността да бъдат използвани вторичните методи за определяне на новата митническа стойност се споделят от настоящата съдебна инстанция. В случая няма спор, че процесният автомобил е такъв с щети, не се касае за серийни производствени дефекти, претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатите превозни средства, които ги отличават от всички останали превозни средства от същата марка и модел, произведени или внесени по едно и също време с него. Затова повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, доколкото във всички случаи водят до определяне на такава стойност на вещта, която е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Това обяснява невъзможността да се установят автомобили с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на МС по посочения по-горе ред. При даденото тълкуване на закона в т.2 от цитираното решението на Общия съд на Европейския съюз следва да бъдат споделени и аргументите на митническия орган за определяне на новата митническа стойност по реда на чл. 74, § 3 от МКС. Тази разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 „Стойност на стоките за митнически цели“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. Целта е новообразуваната МС в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване. Доколкото МС на автомобила е определена на база наличните данни на територията на Съюза, част от които е станала и електронната информация за износ посредством предоставянето ѝ от щатските митнически власти, не могат да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд, че същата е недопустимо определена с оглед разпоредбата на чл. 144, § 2 Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. В т. 36 от решението си Общият съд е посочил, че в случай като разглеждания, използването на декларираната в трета държава цена при износ на същата стока като тази, чиято митническа стойност се определя на основание чл.74,§3 от Митническия кодекс на Съюза, не противоречи на забраната по чл.7, §2, б. „б“ от Споразумението за митническото остойностяване. Добавено е, че макар тази разпоредба, възпроизведена в правото на Съюза в чл.144, §2, б. „б“ от Регламент за изпълнение 2015/2447, да забранява определянето на митническата стойност въз основа на „система, предвиждаща приемането за митнически цели на по-високата от две алтернативни стойности“, тя по никакъв начин не забранява използването на декларираната цена при износ на същата стока, ако това е единствената налична за митническите органи стойност, по специално с оглед наличието на основателни съмнения относно истинността на първоначално декларираната стойност съгласно чл.70 от митническия кодекс на Съюза. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че от страна на митническия орган е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което, като не е приета декларираната договорна стойност на процесното превозно средство с подадената от В. С. С. митническа декларация, правилно е определена нова такава, въз основа на която са начислени държавни вземания, дължими от лицето в посочените в решението размери. По този начин директорът на ТД Митница Варна при Агенция „Митници“ е постановил законосъобразен административен акт. Като е приел друго и е отменил постановеното митническо решение, Административен съд София - град е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него - следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на В. С. С. против Решение с рег. № 32-479105/17.07.2023 г., издадено от директора на Териториална Дирекция Митница Варна, с което по МД с MRN 19BG002002014763R1/02.09.2019 г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определена нова МС в размер на 53 281,44 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - за мито в размер 4 524,95 лева и ДДС в размер на 9 954,91 лева, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответникът по касация - В. С. С. следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Митници“, в качеството ѝ на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган, издател на акта и касатор, разноски по делото за две съдебни инстанции в размер на 263,74евро, от включващи заплатена държавна такса за касационно обжалване в размер на 115,84лв., а останалите по 100евро юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция, определено при условията на чл. 143 от АПК, приложим на основание чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,