Определение № 2347 от 28.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3146/2023 г.

Постъпила е молба от вх.№ 260985/14.11.2022 г., подадена от Т. Д. П. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 260072 от 29.03.2021 г. по гр.д. № 1334/ 2016 г. на Районен съд – Велинград, потвърдено с въззивно решение № 160/13.05.2022 г. по в. гр. д. № 60/2022 г. на Окръжен съд – Пазарджик, не допуснато до касационно обжалване с определение № 50185 от 22.05.2023 г. по гр.д.№ 3194/2022 г. на ВКС, ІІ гр.о. С влязло в сила решение № 260072 от 29.03.2021 г. по гр.д. № 1334/ 2016 г., Районен съд – Велинград се е произнесъл по следните искове: 1) отхвърлени са предявените от К. Г. Б. и Г. Н. П., починал в хода на производството, срещу ответниците Н. Н. и Д. Н., искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, чл. 26, ал. 1, предл. 3 и чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, с които се иска да бъде прогласена нищожността на съдебна спогодба за делба на жилищна сграда, одобрена с определение по гр. д. № 506/1994 г. на Районен съд – Велинград като неоснователни; 2) уважен е искът за прогласяване на нищожността на сключената съдебна спогодба за делба спрямо третия ответник Т. Д. П., поради неспазена форма за действителност и накърняване на добрите нрави; 3) признато е за установено по отношение на Н. Н., Д. Н. и Т. Д. П., че ищците К. Г. Б. и Г. Н. П. са собственици на 1/2 ид. ч. от западната част от монолитно изградената двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***и ответниците са осъдени да предадат на ищците владението на имота; 4) признато е за установено по отношение на ответниците Н. Н., Д. Н. и Т. Д. П., че ищците К. Г. Б. и Г. Н. П. са собственици на 1/2 ид. ч. от сгради с идентификатор ***с площ 31 кв.м., с идентификатор ***с площ 10 кв.м., с идентификатор ***с площ 27 кв.м. и имот с идентификатор ***и са осъдени ответниците да предадат владението на тези имоти; 5) оставен е без разглеждане иск по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт от 08.10.1997 г.; 6) уважен е иск с правно основание чл. 109 ЗС против ответниците Н. Н., Д. Н. и Т. Д. П. да възстановят законосъобразното състояние на ползване на преградената на лицето на имота *** с идентификатор ***площ, така както е било преди извършването на строителството в имота, и да премахнат полуподземната сграда с идентификатор ***, ведно с козирката-тераса, трайните насаждения – лози и овошка, заключени между южната ѝ фасада, подпорната стена към входа ѝ откъм УПИ *** и преградата от остатъци от 7 бр. метални тръби, както и двете вътрешни прегради, разположени успоредно на страничните регулационни линии. Молителката твърди, че не е участвала в производството, а адвокат Я. Р., който е действал от нейно име, не е бил упълномощен от нея. Заявява, че е научила за предявения иск против нея и за висящото дело едва на 10.08.2022 г., когато й е връчено разпореждане 717/04.08.2022 г., с което е оставена без движение подадена от нейно име касационна жалба. Ответникът по молбата К. Г. Б. оспорва допустимостта на молбата, защото е подадена преди влизане в сила на решението и основателността й, защото по делото има доказателства за лично участие на молитеката в производството. Съдът на основание чл. 307, ал.1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното: Молбата е подадена от надлежна страна, против която е постановено неблагоприятно решение в часттите, в които са уважени исковете против молителктата. От съдържанието й е видно, че молителката се позовава на основанието по чл. 303, ал.1 т.5 ГПК – твърди, че не е била надлежно представлявана в производството. Ком момента на подаване на молбата, решението не е било влязло в сила. Към настоящият момент решението е влязло в сила след като въззивното решение не допуснато до касационно обжалване с определение № 50185 от 22.05.2023 г. по гр.д.№ 3194/2022 г. на ВКС, ІІ гр.о. На основание чл. 235, ал.2 ГПК, съдът съобразява този факт и приема молбата за допустима и следва да се допусне до разглеждане по същество. С молбата е направено искане за допускане на СГрЕ за изследване подписа на пълномощното /на л. 136 от делото на РС/, което е относимо към твърденията й. Ответницата по молбата К. Б. моли СГрЕ да използва като сравнителен материал молба, подадена от молителката /на л. 229 от делото на РС и подписа под № 2 в нот. акт 112,т.ІV/08.10.1997 г. за дарение / л.79 от делото на РС/. По искането за разпит на длъжностното лице – призовкар, съдът ще се произнесе след изготвяне на експертизата. Съдът приема искането за допустимо и относимо, поради което ще се допусне СГрЕ, която да изготви заключение по въпросите в молбата, като използва за сравнителен материал. подписа на пълномощното /на л. 136 от делото на РС/, подадени от молителката молби /на л. 156 и молба на л. 229 от делото на РС и подписа под № 2 в нот. акт 112,т.ІV/08.10.1997 г. за дарение / л.79 от делото на РС/ Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.