Определение № 159 от 06.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1179/2020 г.

Производството е по чл. 303 ГПК. Образувано е по молба на Я. Г. Я. от [населено място] за отмяна на влезли в сила постановления за възлагане на недвижим имот от 24.06.2019 г. и от 27.06.2019 г. по изп. дело № 20187660400725 на Частен съдебен изпълнител К. А., рег. № 766, с район на действие Окръжен съд – Стара Загора. Ответниците по молбата за отмяна – А. У. Еванс, гражданин на Обединено Кралство Великобритания и С. И., „БиЕнЖи“ ЕООД, [населено място], „Ексизара“ АД, [населено място] и [община] – заявяват становище за недопустимост, респ. за неоснователност на същата по съображения в писмени отговори, съответно: от 23.10.2019 г., от 24.10.2019 г., от 30.10.2019 г.и от 06.11.2019 г. Ответницата по молбата за отмяна – Р. В. Г. от [населено място] – поддържа, че същата е основателна и моли за отмяна на атакуваните постановления за възлагане по съображения в писмена молба от 10.11.2020 г. Ответникът – ТД на НАП, [населено място] – не заявява становище по молбата за отмяна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, при извършената служебна преценка относно допустимостта на молбата за отмяна, приема следното: С определение № 237 от 02.12.2020 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на Тълкувателно дело № 6/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Понастоящем посоченото тълкувателно дело е приключило. С постановеното по него Тълкувателно решение № 6/2020 от 20.05.2022г. на ОСГТК на ВКС е прието, че влезлите в сила постановления по чл. 496, ал. 1 ГПК за възлагане на недвижими имоти не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. С оглед на това разрешение, подадената от Я. Г. Я. молба за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Неоснователен е доводът на молителя, заявен в депозираната от него молба вх. № 4492 от 23.05.2022 г., че приложимо към настоящата хипотеза е действащото към момента на образуване на делото Тълкувателно решение № 90 от 01.11.1972 г., а не приетото след това Тълкувателно решение № 6/2020 от 20.05.2022 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото посоченото от молителя тълкувателно решение е постановено по реда на чл. 52 ЗУС (отм.), същото няма характер на задължителна съдебна практика (в този смисъл са разясненията в т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) и поради това изобщо не може да бъде обсъждан въпросът за съотношението между него и сега приетото тълкувателно решение, в т. ч. и досежно действието на двата акта във времето. Без значение за допустимостта на производството по отмяна на постановленията за възлагане на недвижими имоти е и обстоятелството дали иницииралото го лице разполага с друга правна възможност да атакува същите. С оглед изложените съображения, молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение