Определение № 9362 от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9380/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Строймастър“ ООД гр. София, чрез процесуален представител, против определение № 20695/26.05.2026г., постановено по адм. дело № 6700/2025г., на Административен съд София – град, с което е отхвърлено искането на дружеството с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 10960/19.03.2026г., по адм. дело № 6700/2025г. в частта му за разноските. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението. Частният жалбоподател счита, че размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение е следвало да бъде изчислено съгласно Закона за правната помощ, с оглед новото изменение на чл. 161, ал. 1 от ДОПК и датата на постановяване на съдебния акт. Допълнително излога доводи, че съдът не е съобразил фактическата и прана сложност на делото. Позовава се на решение по дело С-438/2022 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС). По подробно развитите в частната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното определение. Ответната страна – Директор на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на частната жалба, по доводи съдържащи се в писмен отговор. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е и основателна. С решение № 10960/19.03.2026г., постановено по адм. дело № 6700/2025г. на АССГ, е отхвърлена жалбата на „Строймастър“ ООД гр. София срещу Ревизионен акт № Р-22221923005836-091-001/02.12.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, с който по отношение на дружеството са установени задължения по ЗКПО и ЗДДС в общ размер на 94 918.22лв., като дружеството е осъдено да заплати на НАП сумата от 4 214.81 евро, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение. На 09.04.2026г., „Строймастър“ ООД е подало молба за изменение на решението в частта за разноските, с доводи подробно посочени в нея. С определение № 20695/26.05.2026г., постановено по адм. дело № 9700/2025г., съдът е отхвърлил искането на дружеството за изменение на горецитираното решение в частта за разноските. За да постанови своя акт съдът е приел, че съдебния акт е с дата от 19.03.2026г., но хода на делото по съществото на спора е даден с протоколно определение от 19.11.2026г., като към него момент е действала страра редакция на чл. 161, ал. 1 от ДОПК /обн. ДВ бр. 94 от 2015г., в сила от 01.01.2016г./, като в нея изрично е посочено, че на администрацията, защитавана от юрисконсулт се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното такова за един адвокат. На второ място съдът като е съобразил Решение № 10/29.09.2026г., на Конституционния съд на Р€ България по конституционно дело № 3/2016г. и решение на СЕС по дело № С-438/22 е приел, че при липса на направено възражение за прекомерност е несъвместимо с принципа на добросъвестност и е в хипотеза когато при равностойна на тази на юрисконсулта процесуална активност на процесуалния представил на РЛ, се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размери съпоставими с определените от съда за юрисконсулт и съпоставени с размерите по Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. Определението е неправилно. Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК е претърпяла промяна, като в редакцията си в ДВ бр. 17/2026г., в сила от 13.02.2026г., приема, че на жалбоподателя се присъждат разноските по делото, в т.ч. възнаграждение за един адвокат за всяка инстанция, съразмерно с уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата урежда по нов начин определянето на юрисконсултското възнаграждение за такъв вид процесуално представителство на администрацията, като обвързва това възнаграждение с ЗПП респек. Наредбата за заплащане на правната помощ, в отлика със старата разпоредба обвързваща юрисконсултското възнаграждение с минималния размер на адвокатско такова по Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. Неправилно АССГ е приел, че нормата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в редакцията си в ДВ бр. 17/2026г. е неприложима към настоящия спор, тъй като към датата на приключване на съдебното дирене – 19.11.2025г. е в сила старата редакция на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, предвид на това, че приложимата норма за определяне размера на разноските е тази, която е в сила към момента на постановяване на съдебния акт, а не към датата за даване ход на спора по същество. Предвид горното, като не следва съдът да се произнася по останалите наведени твърдения, следва определението на АССГ да се отмени, като неправилно и вместо него да се постанови друго такова с което да се уважи молбата на дружеството, като присъденото юрисконсултско възнаграждение на НАП бъде намалено в размер определен в чл. 24 от НЗПП, а именно в размер на 204.52 евро /400лв./. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, Осмо отделение