Определение № 846 от 19.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 790/2012 г.

Производството е по чл.273, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от ищцата С. Г. Б. от [населено място], приподписана от адв. М., против въззивно определение №12766/18.7.2012 г. по ч.гр.д.№9901/2012 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-Б състав. Обстоятелствата по делото са следните: С. Г. Б. от [населено място] е предявила против [фирма] – София, обективно съединени искове за сумите 3155,98 лева и 1014,68 лева. С определение от 01.6.2012 г. по гр.д.№45183/2011 г. Софийският районен съд, ГО, 29 състав, е върнал исковата молба. С определение №12766/18.7.2012 г. по ч.гр.д.№9901/2012 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-Б състав, по частна въззивна жалба от ищцата С. Г. Б., Софийският градски съд е потвърдил определението на първата инстанция. Срещу въззивното определение на Софийският градски съд е подадена частна касационна жалба от ищцата С. Г. Б. от [населено място], приподписана от адв. М., с оплаквания по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът по касация – [фирма] – София, не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХХІ ГПК, намира за установено следното: Частната касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като цената на всеки един от обективно съединените искове е под 5000 лева(3155,98 лева и 1014,68 лева). Тя е подадена на 25.9.2012 г., поради което следва да се приложи изменената разпоредба на чл.274, ал.4 ГПК/ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./. Поради това частната касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от изложените съображения и на основание чл.274, ал.4 ГПК, във връзка с § 25 от ПЗР към ЗИДГПК/ ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010/. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,