Определение № 9427 от 02.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9640/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на заместник - министъра на младежта и спорта срещу Определение №29125 от 20.07.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело №4052/2026 г., с което е отхвърлено искането му за изменение на определение, постановено в открито съдебно заседание на 13.05.2026 г. по адм. д. №4052/2026 г. на АССГ, в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Прави искане определението да бъде отменено. Ответникът – „Автомобилна федерация на България“ изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения, подробно изложени в депозирането по делото възражение. Ответникът - Сдружение „Българска федерация по автомобилен спорт“ не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С протоколно Определение №19078 от 13.05.2026 г. състав на АССГ, на основание чл. 159, т. 6 АПК, е прекратил производството по делото. С оспореното понастоящем Определение №29125 от 20.07.2026 г., в процедура по чл. 176а АПК, АССГ е отхвърлил искането на ответника за изменение на определение, постановено в открито съдебно заседание на 13.05.2026 г. по адм. д. №4052/2026 г. на АССГ, в частта за разноските. Определението е правилно. Отговорността за деловодните разноски в съдебно-административното производство произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено с решението. Тя има санкционен характер срещу субекта, неоснователно предизвикал правния спор и може да бъде осъществена само по висящия процес. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В обжалваната пред първоинстанционния съд Заповед №РД-09-505 от 06.03.2026 г. изрично е посочено, че подлежи на обжалване по реда на АПК чрез министъра на младежта и спорта пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването й. В Решение №5045 от 11.05.2026 г. по адм.д. №10487/2025 г., ВАС изрично е посочил, че Заповед №РД-09-505 от 06.03.2026 г. не подлежи на самостоятелно обжалване и с нея не е извършено валидно оттегляне на административния акт. Решаващото в случая е, че именно органът с поведението си е станал причина за образуване на съдебно производство и сторените от страните разноски. С оглед изложеното, постановеното определение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение