Решение № 2098 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7475/2012 г.

Решение № 2098 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7475/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Управляващо дружество "Стандарт Асет Мениджмънт" АД, седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Иван Вазов", ул. "Балша" № 1, бл. 9 срещу решение № 174-УД от 6.03.3012 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, с което е задължено да предприеме действия, с които в четиридневен срок от получаване на решението да изпълни задължението си за обратно изкупуване на дялове, емитирани от Договорен фонд "Стандарт Инвестмънт Високодоходен Фонд", по подадена на 5.12.2011 г. от "Универсален пенсионен фонд - Бъдеще" поръчка № 99002590.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Счита, че решението е постановено при липса на материалноправни предпоставки за налагане на принудителна административна мярка, тъй като органът се позовал на чл. 195, ал. 1 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (ЗДКИСДПКИ), без да е установено с влязло в сила наказателно постановление твърдяното нарушение на чл. 21, ал. 6 ЗДКИСДПКИ. В нарушение на чл. 195, ал. 1 ЗДКИСДПКИ органът не упражнил дадената му от закона оперативна самостоятелност и не извършил преценка на релевантните факти и обстоятелства. Счита, че органът извършил само формално преглед на направените възражения. Неоснователно приел, че понятието "системен риск" не било уточнено от дружеството, без да отчете, че с оглед на законодателната уредба - § 1, т. 1 от Закона за изменение на Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), Държавен вестник, бр. 21 от 13.03.2012 г., Комисията може сама да стигне до определението за системен риск. Органът не отчел, че решението за предприемане на конкретни действия принадлежи изцяло на управляващото дружество с оглед на защитата на интересите на притежателите на дялове като спрямо Комисията за финансов надзор (КФН/Комисията) режимът е само уведомителен - чл. 22, ал. 2 ЗДКИСДПКИ. Позовавайки се на чл. 13 и 13а от Наказателния кодекс във вр. с чл. 11 във вр. с чл. 22 и 23 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) сочи, че е налице противоречие на решението с императивни законови норми. Изразява несъгласие с твърдението на регулатора, че "понижението на борсовите котировки на търгуваните на регулиран пазар акции е неотносимо към задължението на управляващото дружество по чл. 21, ал. 6, предложение първо ЗДКИСДПКИ", тъй като ако продаваните активи на фонда са с ниска пазарна цена обективно няма да може да удовлетвори поръчката за обратно изкупуване. Изпълнението на поръчката в такъв кратък срок ще причини непредотвратими вреди на останалите инвеститори във фонда и на самия фонд поради обезценяване на портфейла му.

Сочи, че за изпълнение на наложената принудителна мярка, с оглед на необходимото време за изпълнение на сделка с финансов инструмент, разполага фактически само с един ден. Това освен, че фактически е неизпълнимо, ще доведе и до намаляване цената на активите с оглед на завишеното предлагане, както и на нетната им стойност. Така поръчката няма да бъде удовлетворена напълно, останалите инвеститори в управляващото дружество ще претърпят значителни вреди и ще се създаде риск за общ спад в пазарните цени на финансовите инструменти, търгувани на борсата. Сочи, че към настоящия момент поръчката е изпълнена изцяло. Счита, че е по-важно да изпълнява целите и да се съобразява с принципите на нормативната уредба, отколкото с чисто формален подход да причини вреди, които ще засегнат не само управляващото дружество, не само подалия поръчката инвеститор, но и всички останали инвеститори във фонда.

Моли съда да отмени обжалваното решение.

Ответникът по жалбата - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, счита същата за неоснователна. Твърдението за липса на материалноправни предпоставки за налагане на принудителната мярка са неоснователни, в противоречие с характера и процедурата за налагане на мярката. Сочи, че по безспорен начин е установено нарушение на чл. 21, ал. 6, т. 1 ЗДКИСДПКИ, поради което са налице предпоставките на чл. 195, ал. 1, т. 1 ЗДКИСДПКИ за налагане на принудителната мярка. Фактът, че впоследствие на управляващото дружество е отнет лицензът, няма отношение към законосъобразността на наложената мярка. Сочи, че органът няма право на преценка относно степента, в която е нарушен чл. 21, ал. 6, т. 1 ЗДКИСДПКИ, както и да преценява дали да наложи или не мярката. Неоснователно, с оглед съдържанието на оспорения акт, счита възражението за формално разглеждане на възраженията на жалбоподателя. Позоваването на чл. 105 ЗДКИСДПКИ счита за неотносимо, тъй като не е налице противопоставяне между задълженията на управляващото дружество да действа в интерес на колективната инвестиционна схема и на интегритета на пазара и задължението му да изпълнява в законово установения срок задължението си по всяка поръчка за обратно изкупуване на дялове на управляван от него договорен фонд. Сочи, че никой няма право да преценява целесъобразността на вменено му с императивна разпоредба действие или задължение. Неоснователно счита позоваването на чл. 22, ал. 1 ЗДКИСДПКИ, тъй като тази хипотеза не е налице. Оправдаването на неизпълнението на задължението с понижението на борсовите котировки сочи, че е в противоречие с императивната законова разпоредба. По отношение на определения срок за изпълнение на задължението за обратно изкупуване сочи, че същият е съобразен със срока на неизпълнение на задължението, който е от 15.12.2011 г., както и с анализа на пазара.

Моли съда да остави без уважение жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Биляна Герчева.

Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК и срещу подлежащ на обжалване административен акт.

За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното:

1. "Стандарт Асет Мениджмънт" АД е управляващо дружество (УД) с право да извършва дейност по чл. 202, ал. 1 (отм.) от Закона за публично предлагане на ценни книжа - управление на дейността на колективни инвестиционни схеми и на инвестиционни дружества от затворен тип, съгласно решение № 539-УД от 24.08.2005 г. на Комисията за финансов надзор.

2. С решение № 784-ДФ от 21.12.2005 г. на Комисията за финансов надзор на дружеството било разрешено да организира и управлява дейността на договорен фонд (ДФ) "Стандарт Инвестмънт Високодоходен Фонд".

3. "Пенсионно осигурително дружество - Бъдеще" АД, в качеството си на представляващ "Универсален пенсионен Фонд - Бъдеще" (УПФ - Бъдеще), подал на 5.12.2012 г. поръчка за обратно изкупуване на 111 559,6463 броя дялове от ДФ "Стандарт Инвестмънт Високодоходен Фонд". Поръчката била заведена под № 99002590.

4. На 6.12.2012 г. УПФ - Бъдеще получил потвърждение за сключената сделка, в което било установено количество на дяловете - 111 559, 6463 броя, при единична цена на дял 4,7576 лв. и обща стойност 530 756,17 лв.

5. На 16.12.2012 г. сметка 4910 "Доверители за сделки със собствени акции" на УД "Стандарт Асет Мениджмънт" била кредитирана със сумата от 530 756,17 лв.

6. На 23.12.2011 г., на 28.12.2011 г. и на 30.12.2012 г. по сметка 503 "Разплащателна сметка в лева УниКредит" на УД "Стандарт Асет Мениджмънт" били отразени частични плащания на УПФ - Бъдеще по поръчка за обратно изкупуване № 99002590 в размер съответно на 169 000,00 лв., на 232 000,00 лв. и на 10 000,00 лв. Извършването на плащанията е документирано с банкови извлечения № 218 от 27.12.2011 г., № 220 от 29.12.2011 г. и № 221 от 30.12.2011 г. по разплащателната сметка в лева на ДФ "Стандарт Инвестмънт Високодоходен Фонд" от "УниКредит Булбанк" АД и платежни нареждания от 23, 28 и 30.12.2011 г.

7. През м. януари 2012 г. УД "Стандарт Асет Мениджмънт" извършило нови закупувания на ценни книжа на стойност 182, 532,72 лв. за сметка на ДФ "Стандарт Инвестмънт Високодоходен Фонд".

8. На 22.02.2012 г. "Пенсионно осигурително дружество - Бъдеще" АД подало в Комисията за финансов надзор справка за стойността на вземанията и задълженията, свързани с инвестициите на УПФ - Бъдеще към 21.02.2012 г. В нея вземането на пенсионния фонд по подадената на 5.12.2011 г. поръчка за обратно изкупуване възлиза на 119 756,17 лв.

9. На 23.02.2012 г. "Юробанк И Еф Джи България" АД, в качеството си на банка - попечител на "Пенсионно осигурително дружество - Бъдеще" АД подало справка за сключените от УПФ - Бъдеще сделки, в която било посочено, че на 22.02.2012 г. УД "Стандарт Асет Мениджмънт" изплатил на УПФ - бъдеще по поръчка № 99002590 4 000,00 лв.

10. Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор образувал производство за налагане на принудителна административна мярка на УД "Стандарт Асет Мениджмънт", за което управляващото дружество било уведомено с писмо, изх. № РГ-08-12-13 от 27.02.2012 г. Писмото било получено от дружеството на 29.02.2012 г. на официално предоставения от него електронен адрес за кореспонденция. В писмото бил предоставен двудневен срок за възражения.

11. На 05.03.2012 г., с писмо, входящ на Комисията № РГ-08-12-13, УД "Стандарт Асет Мениджмънт" представило възраженията и обясненията си.

12. С решение № 174-УД от 6.03.2012 г. заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗКФН, чл. 196, ал. 4 и чл. 195, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 21, ал. 6, предложение първо ЗДКИСДКНИ наложил на УД "Стандарт Асет Мениджмънт" принудителна административна мярка - задължение да предприеме съответни действия в резултат на които в четиридневен срок от получаване на решението да изпълни задължението си да изкупи обратно дяловете, емитирани от Договорен фонд "Стандарт Инвестмънт Високодоходен Фонд", по подадената от УПФ - Бъдеще поръчка № 99002590.

В мотивите на решението органът приел, че:

а) е налице нарушение на чл. 21, ал. 6, предложение първо ЗДКИСДПКИ;

б) отчита факта, че в "изключително кратък период от време" "Пенсионно осигурително дружество - Бъдеще" АД подало поръчка за обратно изкупуване на "изключително висока стойност" като до момента на издаване на решението управляващото дружество успяло да изплати повече от половината от дължимата парична сума, но няма право да преценява степента на неизпълнение, както и че оценява факта на нови закупувания на ценни книжа в процесния период;

в) твърдението на управляващото дружество, че е изправено пред "необходимостта, за да избегне пораждане на значителен системен риск на пазара като цяло и значително увреждане на правата на Фонда и инвеститорите в него, да забави изпълнението на задължението си по чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗДКИСДПКИ" не е подкрепено с разбирането му на понятието "системен риск", договореният фонд е обособено имущество, не персонифициран субект и негови права не биха могли да се увредят, както и че никой правен субект не разполага с правото да преценява целесъобразността на вменено му с императивна правна норма задължение;

г) твърдението на управляващото дружество, че "с оглед на условията на българския капиталов пазар към настоящия момент поръчките за обратно изкупуване са реално неизпълняеми" е неотносим към задължението по чл. 21, ал. 6, предложение първо ЗДКИСДПКИ;

д) твърдението на управляващото дружество, че една от основните позиции на фонда - акции на "Биовет" АД, е неликвидна не може да бъде споделено изцяло, тъй като през м. ноември 2011 г. на регулиран пазар са осъществени 47 сделки като са изтъргувани 3 752 броя акции, а от началото на м. март 2012 г. са изтъргувани 19 093 броя акции на емитента "Биовет" АД; но дори и да се приеме, с оглед на чл. 8, ал. 1 ЗДКИСДПКИ, че голяма позиция от портфейла на договорния фонд е неликвидна, обстоятелството, че при инвестирането в нея са нарушени нормативните изисквания не може да бъде довод на извършилия инвестицията, че е непродаваема; а през м. януари 2012 г. договорният фонд извършил покупки на акции от "Биовет" АД на стойност 2 446,15 лв.;

е) твърдението на управляващото дружество, че "едновременното изсипване" на големи пакети от акции на пазара би довело до неговия срив макар и по принцип да е вярно не води до освобождаване на управляващото дружество от задължението за обратно изкупуване - управляващото дружество трябва да изпълнява изискванията за капиталова адекватност и ликвидност; други дружества са изпълнили в процесния период задължението си за обратно изкупуване на по-големи стойности;

ж) твърдението на управляващото дружество, че пенсионният фонд има вземане за цена на обратно изкупуване, което ще получи в пълен размер, с което запазването на неговите интереси е гарантирано, не съответства на фактите, тъй като със самия факт на неизплащане в срок интересите на дружеството са нарушени;

з) срокът на изпълнение на мярката е съобразен с продължилото повече от два месеца и половина неизпълнение на задължението за обратно изкупуване;

и) застъпеното становище на управляващото дружество, че счита за по-важно "да изпълнява целите и да се съобразява с принципите на нормативната уредба, отколкото с чисто формален подход при изпълнение на задълженията си да причини вреди, които ще засегнат както конкретния инвеститор, така и всички останали инвеститори във фонда" не съответства на обстоятелството, че прокламираните от всеки закон принципи намират отражение в неговите разпоредби, поради което адресатите им не могат да ги тълкуват.

13. Решение № 174-УД е оспорено пред председателя на Комисията за финансов надзор, който с решение № 341-УД от 23.04.2012 г. отхвърлил жалбата.

Съдът, при така установената фактическа обстановка, и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита жалбата на УД "Стандарт Асет Мениджмънт" за неоснователна по следните съображения:

Принудителната административна мярка е наложена от компетентен орган - чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗКФН, в исканата от закона писмена форма и при спазване на визираното в чл. 59, ал. 2 АПК съдържание.

Доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на решение № 174-УД са в подкрепа на твърденията му за противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Макар в жалбата си да твърди, че решението е постановено и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила жалбоподателят не сочи доводи в негова подкрепа.

По твърдението за противоречие с материалноправни разпоредби:

Жалбоподателят счита, че решението е издадено при липса на материалноправни предпоставки за налагане на принудителната мярка, тъй като твърдяното нарушение не е установено с влязло в сила наказателно постановление. Този довод е поддържан от дружеството и при оспорването по административен ред като в решението на председателя на Комисията подробно е изложена, правилно и прецизно, разликата между принудителна административна мярка и административно наказание. Поддържането на този довод и при съдебното обжалване на решение № 174-УД и задължението на съда по чл. 168, ал. 1 АПК налагат съдът да обсъди този довод за твърдяната материална незаконосъобразност на акта.

Съгласно чл. 21, ал. 6 ЗДКИСДПКИ задължението за обратно изкупуване се изпълнява в срок до десет дни от писменото предявяване на искането. От доказателствата по делото е безспорно, че УПФ - Бъдеще поискал обратно изкупуване на 5.12.2011 г. на определен брой дялове. Безспорно е също, че до изтичането на срока по чл. 21, ал. 6 - 15.12.2011 г., управляващото дружество не изпълнило задължението си за обратно изкупуване на дялове от ДФ "Стандарт Инвестмънт Високодоходен Фонд". Следователно безспорно е налице нарушение на чл. 21, ал. 6 ЗДКИСДПКИ.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че за да се наложи принудителна административна мярка е необходимо нарушението да е установено с влязло в сила наказателно постановление. Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Тяхната цел, за разлика от административните наказания, които санкционират осъществено неправомерното поведение, е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо правонарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от осъществено правонарушение - чл. 22 ЗАНН. Тази съществена разлика в целта на двете форми на административна принуда обуславя и разликите в правните способи за тяхното налагане и изпълнение. За налагането на административно наказание законодателят е създал специалното производство по чл. 36 и сл. ЗАНН, а за принудителната мярка - вид, компетентен орган, начин на налагане и на изпълнение, изрично е препратил към съответния закон - чл. 23 ЗАНН. Законодателят не изисква налагането на принудителната мярка да става след приключване на производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание, защото това би лишило мярката от смисъл. Органът и предпоставките, при наличието на които може да бъде наложена принудителна административна мярка по повод обществени отношения, свързани с колективните инвестиционни схеми и управляващите дружества са изрично разписани в чл. 195 и сл. на закона, регулиращ тези отношения, и между тях не е изискването за установено с влязло в сила наказателно постановление нарушение.

Видно от изложеното, както обосновано приел и горестоящия административен орган, материалноправната предпоставка за налагане на принудителна административна мярка - извършването на дейност в нарушение на закона, е надлежно установена.

Жалбоподателят твърди, че органът неправилно упражнил компетентността си по чл. 195, ал. 1 ЗДКИСДПКИ като не отчел, че действа в условията на оперативна самостоятелност, което му дава възможност да прецени значението, което неизпълнението има за отношенията между управляващото дружество и притежателя на дялове, както и за състоянието на пазара. Безспорно е, както твърди и жалбоподателят, че законодателят в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ЗДКИСДПКИ е предвидил възможност, не абсолютно автоматично задължение, на заместник-председателя на Комисията да наложи принудителна мярка. Нормата не съдържа основания за отклонение от правилото на чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове, а употребеният в изявително наклонение глагол "може", в общоупотребимия смисъл на думата означава "има право", "позволено е". В контекста на компетентността на органа това безспорно означава дискреция, а не обвързана компетентност.

В хипотеза, когато административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, съдът, съгласно чл. 169 АПК, проверява имал ли е органът дискрецията и спазил ли е изискването за законосъобразност на акта. От изложеното по-горе е видно, че органът разполагал с дискреция да наложи мярката. Въпросът е законосъобразно ли е упражнил компетентността си? Това изисква да се провери спазил ли е определените от законодателя рамки и съобразил ли е решението си с основните принципи на административното производство и главно с изискването на чл. 6 АПК. Рамките на дискрецията на органа са дадени в чл. 195, ал. 1 ЗДКИСДПКИ. Тогава, когато е налице някой от визираните в тази норма юридически факти, органът може да наложи принудителна мярка. В случая е безспорно, че един от тези юридически факти - действия в нарушение на закона, е налице, а вида на наложената мярка е в съответствие в посоченото в т. 1 - задължение да се предприемат мерки за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от нарушението и на опасността за интересите на инвеститорите.

Следователно, за да е законосъобразна мярката остава да се провери наложена ли е при спазване на изискванията на чл. 6 АПК. Всъщност, доводите на жалбоподателя относно надлежното упражняване на компетентността на органа, фактически са насочени именно към съразмерността на мярката. Той твърди, че органът не отчел правилно състоянието на пазара и въздействието, което продажбата на голям брой финансови инструменти на значителна стойност от активите на договорния фонд в рамките на една борсова сесия биха имали върху пазара. Това негово твърдение, с оглед мотивите на оспореното решение, е неоснователно.

Първо. Следва да се посочи, че органът, пристъпил към налагане на мярката близо два месеца и половина след установяване на нарушението. Т. е. органът предоставил на жалбоподателя достатъчно дълъг срок след законовоустановения за доброволно изпълнение на законовото задължение. Т. е. той разумно упражнил властта си, изхождайки именно от състоянието на процесния пазар. Доколко това негово поведение е справедливо от гледна точка на интересите на притежателя на дялове е въпрос извън предмета на делото.

Второ. Характера на наложената мярка по своята същност представлява единствено задължение за изпълнение на законово задължение, т. е. органът добросъвестно и в съответствие с чл. 4 АПК упражнил предоставената му от закона власт.

Трето. Даденият от органа срок за изпълнение на задължението - четири дни от датата на получаване на съобщението по принцип е съобразен със законово установения срок за изпълнение на сделка с финансови инструменти - чл. 42 от Правилника на Централния депозитар. Вярно е, че в конкретния случай, с оглед на факта, че съобщението е получено в ден сряда, реално жалбоподателят разполагал с два работни дни, тъй като в решението не е посочено четири работни дни, а четири (календарни) дни. Но това не може по какъвто и да било начин да обоснове несъразмерност на наложената мярка, тъй като този срок се разглежда в контекста на законовия срок за изпълнение на задължението - до 15.12.2011 г., и в контекста на срока на неизпълнение на задължението - от 16.12.2011 г. до 6.03.2012 г.

И четвърто. В мотивите на решението органът обсъдил както състоянието на пазара, така и поведението на жалбоподателя в периода на неизпълнение на законовото задължение. Отчел доводите на жалбоподателя за спад на капиталовия пазар, но на този факт законосъобразно противопоставил законовото задължение по чл. 21, ал. 6 ЗДКИСДПКИ. Следва само да се добави, че опцията за обратно изкупуване не съществува само в условията на възход на капиталовия пазар, а и при неговия спад. Независимо от движението на пазара законодателят е гарантирал интересите на притежателите на дялове чрез опцията за обратно изкупуване, а задължение на органа е да осъществява държавния надзор за спазване на закона - чл. 1, т. 4 ЗДКИСДПКИ. Наред с това органът изрично посочил, че действително в процесния период е бил налице спад на пазара, но установил, че въпреки спада и твърдяната неликвидност на една от най-големите позиции на фонда - "Биовет" АД, УД "Стандарт Асет

Мениджмънт" извършило през м. януари 2012 г. покупка на акции от емисията на "Биовет" АД на стойност 2 446,15 лв. за ДФ "Стандарт Инвестмънт Високодоходен Фонд". Отчел и безспорния факт, че до началото на м. март 2012 г. на емитентна "Биовет" АД били изтъргувани 19 093 броя акции. С оглед на тези факти и на установеното извършено от други управляващи дружества обратно изкупуване органът законосъобразно приел за неоснователни твърденията на жалбоподателя за неизпълнението на законовото му задължение със състоянието на пазара. Както правилно посочил и органът законодателят е дал право на управляващото дружество да спре обратното изкупуване във връзка със състоянието на пазара с цел да защити интересите на притежателите на дялове, но само при наличието на лимитативно определени юридически факти, които в случая нито са налице, нито дори се твърдят от жалбоподателя. Именно отчитайки възможните състояния на пазара и отражението, което едно обратно изкупуване би имало върху интересите на притежателите на дялове в хипотезите на чл. 22, ал. 1 ЗДКИСДПКИ, законодателят е дал право на управляващото дружество и на Комисията да спрат обратното изкупуване. Жалбоподателят не се е възползвал от това си право, поради което доводи, свързани с обстоятелствата по т. 1 и 2 на чл. 22, ал. 1 са неоснователни.

Що се отнася до опитите на жалбоподателя да обоснове неизпълнението на задълженията си с аналогия на наказателно-правните норми, регламентиращи институтите на неизбежна отбрана и крайна необходимост съдът счита за необходимо само да посочи, че по принцип аналогия на закона е допустима само, когато двата случая спадат към една и съща правна област, защото само тогава може да има подобие на фактическите състави. Едва ли жалбоподателят поддържа твърдение, че дейностите на капиталовия пазар са в една и съща правна сфера с извършването на престъпления, а по отношение на твърдението му за идентичност на принудителната мярка и административното наказание съдът изложи по-горе становището си.

Видно от изложеното органът добросъвестно и по справедлив начин упражнил правомощието си по чл. 195, ал. 1 ЗДКИСДПКИ.

Жалбоподателят твърди, че органът само формално разгледал възраженията му. Това негово твърдение е в ярко противоречие със съдържанието на оспореното решение. Органът обсъдил всички доводи на дружеството за твърдяната незаконосъобразност на решението. Изложил изключително подробни мотиви за всички възражения, свързани със състоянието на пазара. Факта, че мотивите на органа по доводите на жалбоподателя не съвпадат с неговото разбиране за задължението му не означава автоматично формално разглеждане на възраженията. Впрочем анализа на възраженията на жалбоподателя дава основание да се направи извод, че въпреки различните нюанси на изложените доводи те могат да се обобщят до два - лошо състояние на пазара и кратък срок за изпълнение на задължението. Както бе посочено по-горе и двата довода са неоснователни, тъй като за първия е налице законов механизъм, който жалбоподателят не използвал, а вторият следва да бъде преценен в контекста на съотношението между законовия срок за изпълнение на задължението и периода на неизпълнението му.

По твърдението за несъответствие с целта на закона:

Три са доводите на жалбоподателя, които подкрепят твърдението му.

Първият е срокът на изпълнение на мярката. Жалбоподателят счита, че даденият срок не съответства на целта на закона, тъй като за да се осигурят парични средства за изплащане на цената на заявените за обратно изкупуване дялове на договорения фонд било необходимо извършване на продажба на притежавани от фонда инструменти, за която като минимум са необходими три работни дни. Вероятно жалбоподателят има предвид, че при дадения му срок няма да може да извърши продажба, която да защити правата и интересите на инвеститорите, да създаде условия за развитие на справедлив, открит и ефективен пазар на дялове на предприятия за колективно инвестиране и да поддържа стабилност и обществено доверие в капиталовия пазар по смисъла на чл. 2 ЗДКИСДПКИ. Следва да се посочи, че самият законодател е определил десет календарни дни за изпълнение на задължението, т. е. именно за постигане на целите на закона обратното изкупуване трябва да се осъществи в изключително кратък срок. С оглед на това определеният кратък срок е в съответствие с целта на закона. Що се отнася до възможността в хода на изпълнение на мярката да възникнат определени трудности, то те винаги могат да бъдат разгледани от органа при доказване на надлежно започнала процедура по обратно изкупуване.

Вторият е въздействието, което продажбата на голям брой финансови инструменти в рамките на една борсова сесия би имала върху пазара и интересите на притежателите на дялове и другите инвеститори и породената от това необходимост жалбоподателят да действа по начин, чрез който да избегне "значителен системен риска". Преди всичко следва да се посочи, че твърдението на жалбоподателя, че в рамките на четири дни трябва да извърши продажба на инструменти на стойност 530 756,17 лв., за да удовлетвори описаната в мярката поръчка, не съответства на фактите по делото. Безспорно е, че към датата на издаване на принудителната мярка неизкупените обратно от УПФ - Бъдеще дялове са на стойност 115 756,17 лв. (виж по-горе т. 4, 6 и 9 от изложението на фактите). Следователно обемите на продажбите, които органът визирал в акта си са близо пет пъти по малки от тези, които в този си довод жалбоподателят твърди. С оглед на този обективен факт изводите за възможното въздействие върху пазара се явяват направени на основата на неверни факти. И тъй като в случая става въпрос за възможното въздействие на продажбите именно поради техния обем, то видно доводът на жалбоподателя е неоснователен.

Третият довод е свързан с новонастъпило обстоятелство - изпълнение на мярката към датата на оспорването й пред съда. Вярно е, че разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК допуска установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта до приключване на устните състезания, но твърдяния от жалбоподателя нов факт е самото изпълнение на наложената мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 197 ЗДКИСДПКИ принудителната мярка подлежи на предварително изпълнение, т. е. оспореното решение, дотолкова, доколкото съдът не е постановил спиране на предварителното изпълнение, е годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268 АПК. Изпълнението на един акт не може да има отношение към съответствието му с целта на закона.

Видно от изложеното доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспореното решение № 174-УД са неоснователни. Органът правилно установил релевантните факти, приложил към тях вярната материалноправна разпоредба, упражнил компетентността си в съответствие с разпоредбите на закона и принципа на съразмерност и постановил акт, който изпълнява целите на закона. С оглед на това оспорването на Управляващо дружество "Стандарт Асет Мениджмънт" АД следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

С оглед на изхода от делото, направено от ответника по жалбата искане и на основание чл. 143, ал. 3 АПК и тълкувателно решение № 3 от 2010 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди Управляващо дружество "Стандарт Асет Мениджмънт" АД да заплати на Комисията за финансов надзор, юридическото лице, в чиято структура се намира административния орган, разноски по делото представляващи юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение на 150,00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд,