Определение № 106 от 13.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 670/2011 г.

В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност ,поставя се въпрос за допустимостта от обжалване за съпруга, който не е съгласен с даденото разрешение по чл. 26 от СК в полза на другия съпруг Изтъква се ,че обжалвалата съпруга не притежава друг имот и за нея ще настъпят неблагоприятни последици. Частната жалба е допустима, по същество е неоснователна. В обжалваното определение служебно е съобразено, че независимо от формата, в която районният съдия е дал разрешението си по реда на чл. 26 от СК, производството е охранително по своя характер и даденото разрешение не подлежи на обжалване. Определението е правилно и законосъобразно. Оставената без разглеждане жалба е постъпила срещу акт, който независимо от процесуалната му форма, не е подлежал на обжалване. При дадено от районния съд разрешение по чл. 26 от СК (чл. 23 от СК отм) не се засягат материални права на настоящата частна жалбоподателка, поради това и законът не е предоставил на същата процесуално право да сезира друг съд, по реда на обжалването, с произнесения въпрос. Спецификата на производството при проверката дали исканото от другия съпруг имуществено разпореждане не е във вреда на семейството, не обуславя възможност за повдигане на спор във връзка с охранителната по естеството си преценка на съда, ако по молбата вече е дадено заместващо съгласието разрешение. Ето защо Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІІ г.о,