Решение № 60 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 324/2009 г.

Решение № 60 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 324/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 315 от 18.03.2009 г., постановено по настоящото дело № 324/2009 г. на ВКС, III г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, II "А" отд., от 27.10.2008 г. по в. гр. д. № 818/2007 г., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, II ГК, 68 с-в, от 15.01.2007 г. по гр. д. № 6217/2004 г., с което е отхвърлен искът на М. на о. и н. срещу Л. Й. Н. за осъждането й на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ да заплати на М. сумата 33 673,27 лв., представляваща констатирани към 12.12.2001 г. липси на парични средства в касата на МОН, както и сумата 4 209, 15 лв. лихва за минало време. Ответницата Л. Й. Н., представлявана от назначения по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.) пълномощник адв. В моли решението да се остави в сила. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса кое лице притежава качеството на материалноотговорно лице по иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, който е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, изразена в решение № 449/03.07.2006 г. по гр. д. № 2732/2004 г. на ВКС, IV-Б отд. и решение № 140/09.06.2006 г. по гр. д. № 104/2006 г. на ВтАС. С посочените решения е ангажирана на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ пълната имуществена отговорност на служители, причинили вреда на работодателя, за която не е установен произхода й. В първото от посочените решения ответницата по иска е изпълнявала длъжността "началник склад" и в това си качество е изготвяла счетоводни документи. С решението по второто дело е прието, че ответницата е работила по трудов договор като упълномощен представител и мениджър, и по силата на даденото й пълномощно фактически е извършвала отчетническа дейност. С въззивното решение, предмет на обжалване по настоящото дело, искът по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е отхвърлен по съображения, че не е установено по несъмнен начин ответницата Л да е заемала отчетническа длъжност, макар и в доклада си от 12.12.2001 г. до министъра на о. и н. Л. Н. да е сигнализирала за липса на оставени от нея пари в касата. Съдът е приел, че от представената по делото длъжностна характеристика за заеманата от ответницата длъжност "старши специалист" в дирекция "Счетоводни дейности, отдел "Счетоводство", за която липсват данни да е била изготвена и доведена до знанието на Л. Н. към 12.12.2001 г., не се установява длъжността да е включвала задължения за събиране, съхранение, разходване или отчитане на парични ценности. Предвид изложеното ВКС намира, че е налице хипотезата на чл. 291, т. 1 ГПК и съгласно посочената разпоредба следва да посочи практиката в кое от противоречивите решения смята за правилна. За да отговори на този въпрос съдът съобрази следното: За липса в пълен размер, съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, отговаря спрямо работодателя работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. Доказателствената тежест за установяване на качеството на материалноотговорно лице на ответника по иска е на работодателя. Настоящата инстанция намира за правилно приетото в решенията по гр. д. № 2732/2004 г. на ВКС, IV-Б отд. и по гр. д. № 104/2006 г. на ВтАС становище относно качеството материалноотговорно лице на работниците и служителите. От значение са както доказателствата за възложените по трудовото правоотношение отчетнически задължения, така и доказателствата за фактически осъществявана от работника или служителя отчетническа дейност. В настоящия случай по делото е представена утвърдена от министъра на о. и н. длъжностна характеристика за заеманата от ответницата Л длъжност "старши специалист" в дирекция Счетоводни дейности, отдел Счетоводство, в която като основно задължение е записано извършване на касови операции по предварително оформени приходно-разходни документи от упълномощени лица. Освен това е представен изходящ от ответницата Л документ - доклад от 12.12.2001 г., от който се установява, че Н. е оперирала с парични средства на М. на о. и н., които е съхранявала в касата. Съвкупната преценка на тези доказателства, както и на останалите писмени доказателства по делото /трудов договор и допълнителни споразумения, два доклада от директора на дирекция Счетоводни дейности/ налага извода, че ответницата Л е имала качеството на материалноотговорно лице и е сред лицата, които носят пълна имуществена отговорност спрямо работодателя при констатирана липса. Като е приел, че не е доказано качеството на материалноотговорно лице на ответницата съдът е постановил необоснован съдебен акт, който следва да се отмени. Наред с това въззивният съд е постановил решението при съществено процесуално нарушение. При наличието на доказателства за основателността на иска, на основание чл. 130 ГПК (отм.) е следвало да събере служебно доказателства за размера на иска. Представените по делото писмени доказателства за наличието на липса - два мемориални ордера и сравнителна таблица, изготвени от счетоводството на ищеца, не са достатъчни за установяване размера на липсата. В тях липсва документална обосновка на констатираната липса на парични средства, което налага изслушване на съдебно-счетоводна експертиза. Тъй като за решаването на спора по същество е необходимо да се изслуша съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение за размера на липсата, делото следва да се върне на въззивния съд на основание чл. 293, ал. 3 ГПК за ново разглеждане от друг съдебен състав. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение