Решение № 3479 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 303/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Е. Миролио“ ЕООД със седалище в [населено място], общ. Нова Загора, подадена чрез пълномощник, против решение № 1977 от 22.10.2025 г. по адм.д. № 561/2024 г. на Административен съд - Сливен, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу т.1.3 от решение на Управителния съвет (УС) на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), обективирано в протокол № РД-15-3207/24 от 02.10.2024 г., с което на дружеството е отказано преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата (РСПП) № 55 от 27.08.2014 г. по реда на чл. 17б от Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП). Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът неправилно възприема и тълкува разпоредбата на чл. 74, ал. 7 от Наредба № РД-02-20-2/28.08.2018 год. за проектиране на пътищата (НПП), доколкото, законодателят е посочил действията, които следва да бъдат предприети, но техният избор и приложение следва да бъде с оглед на всяка конкретна ситуация. Сочи, че при постановяване на оспореното съдебно решение съдът не е обсъдил наведените доводи за нарушаване на административнопроизводствените правила и по-конкретно задължението на административния орган да даде указания за отстраняване на констатираните нередовности по депозираното от дружеството искане. Сочи, че към момента на приключване на устните състезания твърдяната законова пречка по чл. 15 НСПП, във вр. с чл. 6 от нея, във вр. с чл. 26, ал. 7 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 74 НПП, за да бъде преиздадено разрешение № 54/27.08.2014 год., вече е отстранена, т.е. налице е хипотезата по чл. 142, ал. 2 АПК. Иска отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът Управителният съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил подробно релевантната за спора фактическа обстановка, към която касационната инстанция препраща на основание чл. 221, ал. 2, пр. последно АПК. Безспорно е по делото, че производството пред административния орган е започнало по искане на „Е. Миролио“ ЕООД за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата поради изтичане на срока на предходно издадено за конкретния обект. След извършена проверка на рекламното съоръжение (РС) попадащо в обхвана на път АМ „Тракия“, км.245+692 - дясно, с площ 12 кв.м., е установено, че РС отстои с целия си габарит на 6,30 м. от ръба на асфалтовата настилка; височината на рекламното пано спрямо нивото на пътната настилка е 2,54 м., а разстоянието от ръб асфалт до центъра на колоната на РС е 8,00 м.; пред РС няма изградена ограничителна система за пътища; при разрешена максимална скорост, която за магистрала е 140 км/ч., ширината на зоната за безопасност (ЗБ) следва да е 16 м., а поставеното съоръжение попада в границите на зоната за безопасност, което е в противоречие с чл. 26, ал. 7, т. 2 ЗП, доколкото не са спазени изискванията на чл. 73 НПП. В съответствие с това е прието, че РС не отговаря на изискванията чл. 15, ал. 1, т. 1 НСПП, поради което директора на ОПУ - Сливен е изразил становище, че „Е. Миролио“ ЕООД не може да продължи експлоатацията на рекламното съоръжение. Управителният съвет на АПИ се е запознал с констатациите от проверката и изготвения доклад и на свое заседание на 02.10.2024 г. е отказал преиздаване на исканото разрешение. Отказът е обективиран в т.1.3 на изготвения протокол от проведеното заседание. Съдът е изслушал и приел заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, с която в отговор на поставените му въпроси, експертът е посочил, че процесното рекламно съоръжение, се намира в границите на зоната за безопасност. При извършения оглед на място, вещото лице е установило монтирана ограничителна система за пътища в участъка от АМ „Тракия“ при км. 245+692 дясно; зоната за безопасност на автомагистрали започва от дясната водеща ивица по посока на движението и е с ширина 16 м. В зоната за безопасност попада обхвата на пътя, чиято граница на терена е материализирана с предпазна телена ограда. Вещото лице е посочило, че РС попада с габарита си в зоната за безопасност на АМ „Тракия“; не отговаря на изискването за местоположение по отношение на безопасност; намиращите се в зоната за безопасност стълбове на билборда се определят като опасност от трета степен, както и оста на колоната на рекламното съоръжение попада в зоната за безопасност. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановена писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил подадената от дружеството жалба. Решението е правилно. Експлоатацията на рекламно съоръжение, поставено в обхвата на пътя, е специално ползване на пътя, което с оглед на чл. 18, ал. 1 ЗП се разрешава от собственика на пътя или от администрацията, която го управлява. В чл. 18, ал. 5 ЗП е посочено, че специалното ползване на пътища се извършва при условията и реда, определени с наредба на МС. Такъв подзаконов акт е Наредба за специално ползване на пътищата. Този нормативен акт има за цел да уреди правоотношенията, свързани с условията и реда за специално ползване на пътища. В конкретния случай правоотношенията, свързани със специалното ползване на пътища, се отнасят до изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и обслужващите зони. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗП разрешението за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия се разрешава от Управителния съвет на АПИ или от упълномощено от съвета длъжностно лице за републиканските пътища. Идентична по съдържание е и разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 1 НСПП, а чл. 6, ал. 2 НСПП изрично сочи, че компетентен да постанови отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътя е органът, компетентен да издаде разрешението. Ето защо правилен е изводът на първоинстанционният съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. В разпоредбата на чл. 73, ал. 1 НСПП е дадено легално определение на понятието зона за безопасност, съгласно което, това е хоризонталната зона на пътя, която започва от десния край на дясната водеща ивица по посока на движението съгласно фигура 32а. За предотвратяване на пътнотранспортни произшествия или намаляване на последствията от тях при напускане на платното за движение от МПС в ЗБ се предприемат мерки съгласно класификацията на опасностите в чл. 74. В чл. 73, ал. 2 НПП е предвидено, че основните параметри на ЗБ са: във височина - светъл габарит, широчина на зоната за безопасност (ШЗБ), увеличена широчина на зоната за безопасност (УШЗБ) и максимално допустима скорост на движение (Vдоп) на леките автомобили. Вертикалното разстояние за безопасност h (фигура 32а) е съгласно чл. 71, ал. 5. От своя страна, чл. 73, ал. 5 табл. 18 НПП предвижда широчина на зоната за безопасност на автомагистрала, където максимално допустимата скорост за движение на МПС е 140 kм/ч (каквато е в процесния участък на АМ „Тракия“ при км 245+692 - дясно) e 16,00 м. Чл. 74 ал. 1 от НПП класифицира зоните за безопасност по степени, като съгласно чл. 74, ал. 4, т. 2, намиращите се в зоната за безопасност стълбове на билбордове се класифицират като опасност от трета степен и са свързани с риск за пътуващите в МПС. Предвид относимата законова регламентация обоснован е изводът на административния орган, потвърден и от първоинстанционния съд, че процесното рекламно съоръжение не отговаря на изискванията на чл. 17б, ал. 2 НСПП, който предвижда, разрешението за експлоатация се преиздава за нов 10-годишен период, когато са спазени условията на чл. 15 и след заплащане на всички дължими такси за специално ползване чрез експлоатация на съоръжението. В случая изискването, регламентирано в чл. 15, ал. 1, т. 1 НСПП, не е изпълнено, доколкото са налице основанията за отказ по чл. 6, ал. 1 - администрацията, управляваща пътя, отказва издаване на разрешение за специално ползване на пътя, когато не са налице условията по чл. 26, ал. 7 ЗП. С оглед посочената разпоредба, разрешенията се издават при условие, че са спазени изискванията на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), този закон, подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и нормите за проектиране на пътищата. В случая, видно от представените по делото доказателства, включително и приетата съдебно-техническата експертиза, се установява безспорно, че конкретното рекламно съоръжение се експлоатира в нарушение чл. 26, ал. 7, т. 2 ЗП, доколкото не са спазени изискванията на Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътища. Този факт е достатъчен, за да обоснове правилността на извода на съда за материална законосъобразност на оспорения отказ. Изискването на закона е въведено с цел осигуряване сигурността на движението по пътя и в защита на здравето и живота на гражданите и тази цел има преимущество пред целта да се осигури търговската дейност и инициатива чрез разрешаване на специално ползване на пътя, чрез експлоатация на рекламно съоръжение. Правилно първоинстанционния съд не е кредитирал съдебно-техническата експертиза в частта относно извода, че процесното рекламно съоръжение е разположено при спазване изискванията на закона, тъй като били предприети и приложени конкретни мерки по чл. 74, ал. 7 от Наредба № РД-02-20-2/2018 г. за проектиране на пътищата, а именно поставяне на мантинела. Изискванията за рекламното съоръжения е следвало да отговарят на правните норми към момента на издаването (преиздаването) на неговото РС. Неоснователно касаторът се позовава на Наредбата за проектиране на пътищата. Съгласно чл. 74, ал. 7 от тази наредба при наличие на опасност в зоната за безопасност се предприемат действия в следната последователност: премахване, преместване, модифициране чрез промяна на конструктивните характеристики, така че същата да не представлява опасност, и обезопасяване чрез мерки, посочени в наредбата по чл. 14, ал. 3 ЗДвП. Тази разпоредба е част от подзаконов нормативен акт, който урежда други обществени отношения, свързани с техническите изисквания, норми и нормативи при проектиране на републиканските и местните пътища извън границите на урбанизираните територии, наричани за краткост "пътища". Наредбата се прилага едновременно с изискванията на нормативните актове за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, правилата и нормите за устройство на територията, нормативните актове и техническите спецификации за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите за осигуряване на приложимите основни изисквания към тях в съответствие с чл. 169, ал. 1 от Закона за устройство на територията. Предметът на отказа касае експлоатация на рекламно съоръжение като част от специалното ползване на пътищата по определението на §1, т. 8 от ДР на ЗП. Поради това е неоснователно възражението на касатора, че административният орган е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото не е указал на заявителя да отстрани допуснати в заявлението нередовности, като му укаже да отстрани установените несъответствия или да поиска издаване на ново разрешение. В случая органът е бил сезиран с искане за преиздаване на разрешение за експлоатация на РС. За дружеството не е преклудирана възможността да поиска ново разрешение след изпълнение на изискуемите от закона предпоставки. Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон и е достигнал до правилен и обоснован правен извод за законосъобразност на административния акт, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 143, ал. 3 АПК и своевременно направеното искане, в полза на АПИ следва да бъде присъдена сумата от 102,25 евро, равностойността на 200 лева, за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.