Определение № 133 от 25.03.2019 г. на ВКС по д. № 3151/2017 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 е постъпила молба от Д. Б. – ответник по първоначалния иск и по жалбата на З. Д./ починал и заместен от наследника Т. А./ за допълване на определение по делото от 6.12.18 г., с което е върната касационната жалба на З. Д., заместен от наследника Т. А. и производството в частта по тази жалба – прекратено, с присъждане на сторените от молителя разноски в размер на 1440 лв., за адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата Т. А., призована на настоящия и постоянен адрес, установен по делото със справка по Наредба №14/09 г., не изразява становище. ВКС намира молбата за допустима и основателна. Разноските са поискани с отговора на жалбата и извършването им е установено с приложените към отговора доказателства – договор за пр. помощ и фактура / л.93 и сл./. Ответникът по жалба има право на разноски при прекратяване на производството – чл.78, ал.4 ГПК и те следва да му се присъдят по реда на чл.248 ГПК в поискания и доказан размер от 1440 лв. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.