Определение № 1632 от 17.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 494/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК. Подадена е частна жалба от „Вишна Арт“ ООД – чрез адв. Ал. С. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу определение № 721/17.11.2023 г., постановено по т. д. № 20/2023 г. по описа на САС, ТО, 6 с-в, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на „Вишна Арт“ ООД за допълване на решение № 214/31.03.2023 г. в частта му за разноските. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като се явява необоснован правният извод на въззивния съд, че при предявени под евентуалност обективно съединени искове ищецът защитава едно благо, макар и на различни основания, поради което в случай че бъде уважен някой от исковете, с които съдът е сезиран, на ответника не се присъждат сторените от него в процеса разноски. Счита, че с оглед естеството на предявените в настоящото исково производство под евентуалност искове – 1) за прогласяване нищожността на оспорените решения на общото събрание на съдружниците (главния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК) и 2) за отмяна на тези решения поради тяхната процесуална незаконосъобразност (евентуалния конститутивен иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ), не се защитава тъждествен интерес (благо), а с тях се цели постигането на различни правни резултати: с главния иск ще се признае, че оспорените решения на общото събрание никога не са породили целените правни последици, а с евентуалния – отменителното действие на съдебното решение ще настъпи занапред. Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения за нейната неоснователност. Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Като неоснователно трябва да бъде оставено без уважение искането на процесуалния представител на касатора С. И. Вишнева-М. – адв. Е. Л.-Т. от САК, обективирано в молбата с вх. № 8007/10.05.2024 г., за отвод на целия съдебен състав, тъй като освен внушения за „сериозни опасения относно липсата на безпристрастност на съдията докладчик по делото К. Машев, което от своя страна създава съмнения за липса на безпристрастност на целия съдебен състав“, не се обосновават факти, които биха могли да породят основателно съмнение в безпристрастието както на съдията докладчик, така и на останалите членове на настоящия съдебен състав. Дори и изложените в тази молба фактически твърдения за близки отношения между адв. А. В. от САК и адв. Ив. Д. от САК, респ. че след „оттегляне на пълномощията на адв. С. по останалите търговски дела пълномощия са предоставени на адв. В. и именно тя осъществява процесуалното представителство по тях“ да отговорят на истината, обстоятелството, че понастоящем адв. Ив. Д. от САК е председател на Висшия адвокатски съвет, а съдията докладчик по настоящото дело съдия К. Машев „извършва активна преподавателска дейност чрез провеждане на обучителни курсове на актуална правна проблематика“ в Център за обучение на адвокати „К. Ц.“, чийто учредител е Висшият съдебен съвет, не обосновава твърдението на адв. Ем. Л.-Т. от САК, че „предвид близките отношения между адв. В. и адв. Д. и съвместната им работа такива близки контакти не могат да бъдат изключени и между адв. В. и съдия Машев“, поради което неоснователно се явява искането за отвод както на съдията докладчик, така и на останалите членове на настоящия съдебен състав от разглеждането на делото – на основание чл. 22, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Изяснява се, че с решение № 214/31.03.2023 г., постановено по в. т. д. № 20/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, 6-ти търговски състав, изцяло е отменено решение № 1284/16.11.2022 г., постановено по т. д. № 8/2022 г. по описа на Софийския градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав, като вместо него е отхвърлен предявеният главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на решенията, удостоверени в протокол от 20.12.2021 г. на общо събрание на „Вишна Арт“ ООД, а е уважен предявеният под евентуалност конститутивен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на оспорените решения, приети на същото общо събрание на съдружниците. Законосъобразен се явява правният извод на въззивния съд, подкрепен и с цитираната в обжалваното определение практика на ВКС, че, когато предявените искове са обективно съединени под евентуалност, какъвто е настоящият случай, отговорността за разноските се обуславя от изхода на делото по главния иск, ако не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на предявения под евентуалност иск, респ. от изхода на делото по евентуалния ако същият е бил разгледан. В случай че е уважен евентуалният иск, на ответника не се присъждат сторените от него съдебни разноски за отхвърления или неразгледан като недопустим главен иск. При предявяване на спорното материално право с два отделни, но обективно съединени под евентуалност искове ищецът цели с два различни процесуални способа за съдебна защита да постигне един и същ правен резултат – в конкретния случай да се установи порочността на оспорените решения, приети на процесното общо събрание на съдружниците. Порочността на актовете на върховния орган на дружеството с ограничена отговорност е родово понятие, в чието предметно съдържание се включват както нищожните, така и незаконосъобразните решения на общото събрание на съдружниците. Макар и защитата срещу по-тежкия порок на тези актове – нищожността, да е по-засилена, и при отмяна на оспорените решения членствените права на съдружника-ищец ще бъдат изцяло защитени, поради което той би постигнал целения от него резултат – да се отрече действието на приетите решения на общото събрание на съдружниците или чрез отрицателен установителен иск за прогласяване на тяхната нищожност, или чрез конститутивен иск – за тяхната отмяна като незаконосъобразни. Следователно, за правилното решаване на повдигнатия с частната жалба правен спор изцяло е относима цитираната в обжалваното определение на въззивния съд съдебна практика на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав. Поради тези правни съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно трябва да бъде потвърдено. Воден от горното, съдът