Определение № 10759 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10631/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Е. В. Т. от гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Лалев, срещу определение № 32766 от 20.08.2026 г., постановено по адм. дело № 3465/2026 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед № РА-30-190 от 24.02.2022 г. на главния архитект на Столична Община и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – главен архитект на Столична община, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна. Обжалваното определение е постановено във връзка с подадена от Е. Т. жалба против заповед № РА-30-190/24.02.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено на П. В. П., П. И. И., О. И. И., Р. Б. В. и В. Б. П. да премахнат незаконен строеж „Гаражна клетка № Р.197“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.4354.409 по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. София, срещу блок [номер], [заличен текст]. За да постанови определението съдът приема, че жалбоподателят не е адресат на заповедта и същият не ангажира доказателства да е извършител, собственик на строежа или собственик на земята върху която е изградена гаражната клетка, поради което за него не е налице правен интерес да оспорва заповедта. По тези съображения съдът оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. Така постановеното определение е неправилно. С разпореждане № 12022/26.03.2026 г. съдът оставя жалбата без движение и указва на Е. Т. да обоснове правния си интерес от оспорване на административния акт и представи доказателства за наличие на твърдените обстоятелства, обуславящи правния му интерес от оспорване на акта. В изпълнение на това разпореждане с молба - уточнение от 23.04.2026 г. жалбоподателят освен, че твърди, че е собственик на строежа и на идеални части от имота върху, който е построен, твърди и че същият е извършител на строежа, предмет на премахване с оспорената заповед. За установяване на последните твърдения жалбоподателят иска да бъдат допуснати до разпит трима свидетели за установяване на факта, че същият е възложител и извършител на строежа. Съдът не се произнася по така направеното доказателствено искане, поради което не е установено и твърдението на жалбоподателя, че е възложител и извършител на строежа, което би го легитимирало като лице с правен интерес от оспорване на заповедта за премахване на процесната гаражна клетка, като се има и предвид, че във фактическите основания за издаване на заповедта, изрично е посочено, че строежът е изпълнен от неизвестен извършител. Следователно изводът на съда, че жалбоподателят не е извършител/възложител на строежа е направен без да се изяснени тези факти, поради което същият е незаконосъобразен. Предвид изложеното обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за събиране на доказателства, установяващи дали Е. Т. е възложител или изпълнител на процесния строеж и съответно дали за същия е налице правен интерес от оспорване на заповедта. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,