Определение № 358 от 17.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 50235/2016 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 1670/24.07.2015 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 4359/2014, с което е потвърдено решение № 991/27.06.2014 на Софийския градски съд по гр. д. № 6514/2013, с което е уважен предявеният иск по чл. 99, вр. с чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 48.000,00 лева, представляваща неустойка по договор за продажба на електрическа енергия. Ответникът по жалбата [фирма], иска тълкуване на определението, с което е допуснато касационно обжалване, като счита, че то е неясно, доколкото в него не са посочени решенията на ВКС на които противоречи обжалваното въззивно решение. Касаторът [фирма], оспорва молбата, като счита, че в определението по допускане на касационното обжалване са посочени правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, както и тяхното значение, а що се отнася до противоречивата съдебна практика, тя е посочена от него в касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че за да е ясно определението по допускане на касационното обжалване, то трябва да съдържа, освен индивидуализацията на страните и посочване на обжалваното въззивно решение, повдигнатите правни въпроси и тяхното значение за уеднаквяване на съдебната практика и развитието на правото. В него може, но не е задължително да бъдат посочени съдебните решения, даващи различните разрешения по повдигнатите правни въпроси, тъй като те се представят от страната, която се позовава на тях нито задължителната практика на Върховния касационен съд, тъй като тя е лесно достъпна и би трябвало да е общоизвестна. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение