Определение № 9202 от 06.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9423/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано е по частна жалба, подадена от А. Ю. Х., И. М. Х., З. М. Х., С. М. Х. от [населено място], всички като наследници на М. С. Х., чрез адв. Д. Грозданова срещу Определение № 3364 от 15.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1295/2025 г. по описа на Административен съд Благоевград. Излагат се доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Иска се съдът да отмени оспореното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба - директор на ТП на НОИ Благоевград не взима становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата на А. Ю. Х., И. М. Х., З. М. Х., С. М. Х. от [населено място], всички като наследници на М. С. Х. против Решение № 1040-01-576/12.06.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - /ТП на НОИ/ - Благоевград, с което е потвърдено Разпореждане № 011-01-225-3/28.04.2025 г., издадено от упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Благоевград за определяне размер на обезщетението за безработица на наследодателя им. Съставът на АС Благоевград е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК, тъй като правото на парично обезщетение за безработица е лично субективно право, което е непрехвърлимо и ненаследимо и се погасява със смъртта на безработния. Определението е валидно, допустимо и правилно. Няма спор по фактите, че частните жалбоподатели са наследници на М. С. Х., б.ж. на [населено място], починал на 09.02.2025г. Последният е поискал от органите на ТП на НОИ Благоевград отпускане на обезщетение за безработица, по чието заявление е издадено Разпореждане № № 011-01-225-3/28.04.2025 г., на длъжностно лице в ТП на НОИ Благоевград, с което е отпуснато парично обезщетение за базработица в определен размер. Преди издаване на това разпореждане, административното производство е било спряно за събиране на доказателства и възобновено. Установено е, че към момента на възобновяване на административното производство с Разпореждане от № 011-01-225-2/24.04.2025 г., М. Х. е бил починал на 09.02.2025г. и този факт не е отчетен в административното производство, което още към този момент е следвало да се прекрати, а не да се постановява Разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица и Решение на Директора на ТП на НОИ Благоевград за потвърждаването му, след жалба на наследниците на лицето. Изложеното обаче не рефлектира върху законосъобразността на оспореното пред настоящата инстанция определение на АС Благоевград, с което правилно и законосъобразно е прекратено производството по делото, а жалбата оставена без разглеждане. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че правото на парично обезщетение за безработица е лично субективно право, което е непрехвърлимо и ненаследимо, което се погасява със смъртта на безработния по аргумент от чл. 54д, ал. 1, т. 5 КСО. Действително за наследниците съществува правна възможност да оспорват актове на органите по приходите в производство по отпускане на обезщетение за безработица, когато на наследодателя им отпуснато парично обезщетение със стабилен административен акт, когато то е станало част от наследствената маса. В длучая към момента на отпускане на обезщетението, наследодателя е бил починал и това обезщетение не попада в наследствената маса от наследството му. Правилни са и правните изводи на съда, че наследникът може да поиска само изплащането на неполучено от наследодателя му парично обезщетение за безработица по реда на чл. 15 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица /НОИПОБ/, когато то е отпуснато с влязъл в сила административен акт, като вземането да е част от наследството към момента на откриването му. Наследодателите нямат право да оспорват размера на определеното обезщетение и срока на изплащането. Ето защо правилно е прието от състава на АС-Благоевград, че жалбата е подадена от лице, което няма активна процесуална легитимация и на основание чл. 159, т. 4 АПК същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. С оглед изложените съображения обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,