Определение № 275 от 20.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1863/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. В. С., приподписана от особения му представител адвокат С. Ц., срещу определение № 29040/13.12.2018 г. по ч.гр.д. № 15931/2018 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено разпореждане на Софийския районен съд от 22.06.2018 г. по гр. дело №6942/2018 г. С първоинстанционното разпореждане е върната исковата молба на жалбоподателя поради неотстраняване в срок на нередовностите и. Въззивният съд е приел, че ищецът не е изпълнил дадените му от Софийския районен съд указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба. В последната не е посочено кой е работодател и съответгно ответник по иска. Освен това не е посочен периодът, за който ищецът е останал без работа и претендира обезщетение. СРС е уважил и искането на ищеца за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите с един месец. Въпреки това ищецът не е изпълнил указанията. Жалбоподателат излага доводи за произнасяне в определението по следните процесуалноправни въпроси: 1) длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на жалбоподателя, които имат отношение към произнасянето по делото; 2) какви са последиците при неизпълнение указанията на съда, когато те се отнасят само за част от предявените в обща искова молба претенции 3) допустимо ли е съдът по свой почин да разгледа спора по правилата на глава 25 ГПК „Бързо производство”. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са две решения на ВКС. По подадените частни жалби Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. намира следното: Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Повдигнатите въпроси са неотносими. В случая е прието, че ищците не са отстранили нередовностите на исковата молба без спорът да е разгледан по същество, за да е било необходимо да бъдат обсъдени всички доводи на жалбоподателите и да се преценява по какъв ред ще се разглежда искът. Освен това въззивният съд следи служебно за законосъобразността на обжалваното първоинстанционно разпореждане и е длъжен да го отмени, когато то е незаконосъобразно и поради непосочени в частната жалба оплаквания. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.