Определение № 168 от 10.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 1012/2018 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Постъпила е молба от С. Х. С. чрез пълномощника му адвокат С. М. за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 199 от 19. 01. 2018 г. по гр. д. № 2339/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО. С решението е потвърдено решение от 23. 12. 2016 г. по гр. д. № 3104/2015 г. на Софийски градски съд, I ГО в частта, с която С. Х. С. е осъден да заплати на Т. Б. С. на основание чл. 59 ЗЗД сумата 21 520 лв., с която ищцата е обедняла за сметка обогатяването на ответника със спестени от него средства, които би дължал за погасяване на задължения по договор за кредит. Срещу решението в частта за потвърждаване на осъдителното решение на първоинстанционния съд е подадена касационна жалба вх. № 5726 от 27. 03. 2018 г., изпратена по пощата на 26. 03. 2018 г. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и с нея са представени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и документ за внесена такса. Приложено е преводно нареждане на [фирма], от което се установява, че по сметката на Върховен касационен съд е преведена сумата 21 520 лв. Постъпването на посочената сума по сметката за обезпечения на ВКС е удостоверено от счетоводител на съда със служебна бележка от 10. 04. 2018 г. При тези данни настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, поради което молбата следва да бъде уважена. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение