Определение № 2198 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12145/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. К. В., с адрес в гр. София, Л. М. С. с адрес в гр. София и А. И. А. с адрес в гр. София, подадена чрез адв. Стойчев против Определение № 37243 от 11.11.2025 г., постановено по административно дело № 1543/ 2025 година на Административен съд София- град (АССГ), с което е върната исковата молба на ищците срещу Националната агенция за приходите (НАП), предявена на основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, във връзка с чл. 203 и сл. от АПК, с която се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди на ищците, поради започналото предварително изпълнение на Акт за установяване на публично задължение № 5/ 14.02.2020г., поради незаконосъобразното отнемане на лицензите на "Еврофутбол" ООД за организиране на хазартни игри със залагане върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, довело до невъзможността дружеството да осъществява дейността си и да изпълнява възникнали задължения и е прекратено производството по делото. От частните жалбоподатели са развити доводи, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Ответникът- Национална агенция по приходите в писмен отговор, подаден чрез процесуалния представител- юрисконсулт Йорданова, моли да се остави без уважение частната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по делото е образувано по искова молба на 1) Р. К. В. с адрес в гр. София– в размер на 144 226,87 лв., ведно със дължимата законна лихва върху посочената сума за периода от 13.02.2022г. до окончателното изплащане на дължимото обезщетение, ведно с изтекли лихви до датата на исковата молба– 53 358,02 лв; 2) Л. М. С. с адрес в гр. София- в размер на 119 815,23 лв., ведно с дължимата законна лихва върху посочената сума за периода от 13.02.2022г. до окончателното плащане на обезщетението, ведно с изтекли лихви до датата на исковата молба– 44 326, 71лв.; 3) А. И. А. с адрес в гр. София - в размер на 355 932,26 лв., ведно с дължимата законна лихва върху посочената сума за периода от 13.02.2022г. до окончателното плащане на обезщетението, ведно с изтекли лихви до датата на исковата молба– 99627, 51лв., представляващи причинени вреди от ответника, поради започналото предварително изпълнение на Акт за установяване на публично задължение № 5/ 14.02.2020г. и поради незаконосъобразното отнемане на лицензите на "Еврофутбол" ООД за организиране на хазартни игри със залагане върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, довело до невъзможността дружеството да осъществява дейността си и да изпълнява възникнали задължения. В частта за претърпени вреди се сочи, че от публичен изпълнител са предприети действия по предварително изпълнение на АУПДВ № 5/ 14.02.2020г., отменен от съда, които са довели до невъзможността на дружеството „Еврофутбол“ ООД да упражнява дейността си и да изпълни възникнали „до момента“ (не е посочен такъв момент) задължения. За пълнота се твърди, че след май 2020г. публичният изпълнител започнал да издава и откази за издаване на разпореждания по чл.229 ДОПК за неотложни плащания. Конкретно са посочени и приложени към исковата молба, като доказателства Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С200029-022-0010112/ 21.02.2020г. – приложение 3 към исковата молба и Постановление № С230029-023-0001217/ 11.05.2023г., Освен това се описват действия по транзакция на конкретни суми от банковата сметка на дружеството от публичния изпълнител на основание наложените обезпечения, в това число във връзка с образувано ревизионно производство. Изложени са и твърдения, че поради тези действия на публичния изпълнител за предварително изпълнение на незаконосъобразния АУПДВ № 5/ 14.02.2020г.,, дружеството е съкратило работниците, в това число ищцата В. на дата 16.07.2021г., ищцата С.– на 15.10.2021г., а ищецът А. към момента на исковата молба продължавал да е служител на дружеството– управител. Исковете са предявени на основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, във връзка с чл. 203 и сл. от АПК срещу Националната агенция за приходите. Решаващият съд, относно претенцията е констатирал, че дружеството е било лишено от парични средства, необходими за изплащане на възнагражденията на управляващите и на главния счетоводител, като от данните по делото действително не се установявало незаконосъобразен акт на публичния изпълнител във връзка с предприетите изпълнителни действия по АУПДВ № 5 /14.02.2020г. Констатирал е, че в процесния случай не се установява отмяната на административните актове като незаконосъобразни нито по административен ред, нито по съдебен ред. Следователно е установил, че издадените за събиране на АУПДВ № 5/ 14.02.2020г. актовете на публичния изпълнител за наложени обезпечения и събрани суми по изпълнителното дело, не са отменени и съответно не са незаконосъобразни. Решаващият съд е установил, че относно твърдението за невъзможност на дружеството да осъществява дейността си, поради отнемането на лицензите му с Решения № 47/ 25.03.2020г. и № 48 /25.03.2020г. на председателя на ДКХ, то се установява от съдебните актове. Законодателят с пар. 9, ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта, обнародван с ДВ брой 14/ 2020г., от деня на влизането в сила на този закон, прекратява лицензите за организиране на лотарийни игри, с някои изключения, по силата на разпоредбата се обезсилват съответните удостоверение по чл.34. Съдът достигнал до извод, че липсва незаконосъобразен акт на орган на НАП, в това число като правоприемник на ДКХ, поради който дружеството е в невъзможност да осъществява дейността си и са изпълнени наложени парични запори по сметки на дружеството, респективно незаконосъобразни откази за издаване на разрешения за неотложни плащания, по които причини ищците през исковите периоди не са могли да получават възнагражденията си по договорите си с "Еврофутбол" ООД за съответните длъжности- управители и главен изпълнител и през съответните искови периоди. Така постановеното прекратително определение на адм. съд е НЕПРАВИЛНО, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Административният съд е изложил мотиви, които не обосновават недопустимост на исковата претенция. Изложил е съображения не по допустимостта на иска, а по съществото на правния спор, с което е нарушил съществено процесуалните правила. Въпросът за наличието или отсъствието на елементите от фактическия състав на относимата правна норма– чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е въпрос по съществото на правния спор, който съдът ще следва да реши, въз основа на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Дали спорното право съществува или не, е въпрос по основателността на иска. По него съдът се произнася със съдебно решение, а не с прекратително определение. Основателността на иска не е предпоставка за допустимостта му. Правото на иск е обусловено не от основателността на предявения иск, а от процесуалните предпоставки за неговото възникване и упражняване. На следващо място изводите на адм. съд са свързани с установяване на релевантни факти, за доказването на които е необходимо приемането им като доказателства, което се извършва в открито съдебно заседание с участие на страните. Едва след приемане на писмените доказателства може да се правят изводи за установяване на определени релевантни факти относно развитието на адм. правоотношение. В тази връзка изводите на Административен съд София- град относно недопустимостта на предявения иск са неправилни. Практиката на съдилищата е последователна и непротиворечива в тази насока- положителните предпоставки за упражняване правото на иск са посочване на фактическите обстоятелства, върху които се основава претенцията и в какво се състои нарушението. Те са относими и към производството за обезщетения по чл. 203 и сл. от АПК, което макар и да се развива по реда на АПК е исково производство. Затова и дали изложените в исковата молба твърдения са верни, се установява с окончателния съдебен акт, приключващ производството. В подкрепа на този извод е и чл. 204, ал. 5 от АПК, който изрично посочва, че за редовността на исковата молба се прилагат правилата на ГПК. Първостепенният съд не е следвало да пристъпи към прекратяване на производството, без преди това да го остави без движение с указания да бъдат уточнени от какво произтичат твърдените вреди. В тази връзка първоинстанционният съд дължи указания до ищеца да уточни основанието за иск. Преди преценката за недопустимост на иска е следвало да се извърши преценка за редовност на исковата молба, като се уточни предмета на делото- дали вреди се претендират от незаконосъобразен адм. акт или от посоченото проведено принудително изпълнение. В исковата молба не е уточнено основанието на претенцията и не са конкретизирани от кои обстоятелствата, се претендира настъпването на вредите- чл.127, ал.1, т.4 ГПК. Дължимо е да се уточни кой е незаконосъобразния акт, действие или бездействие на административен орган и длъжностни лица, от който се претендират вредите- чл.204 от АПК, чл.1, ал.1 ЗОДОВ, чл.129 ГПК, във вр. с &1 от ЗОДОВ. В случай, че обстоятелствата, с които се обосновават исковете не са достатъчно конкретизирани, следва да се дадат указания за отстраняване на констатираните пороци. Преценката за наличието на тези обстоятелства, за наличието или не на причинна връзка на същите със съответните вреди, които се претендират и тяхното обезщетяване е преценка по основателността на иска, а не по неговата допустимост. Предвид изложеното, обжалваното определение, като неправилно подлежи на отмяна. Делото следва да се върне на същия състав на АССГ за продължаване на разглеждане на предявения иск и решаване на повдигнатия спор със съдебен акт по същество. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,