Определение № 50374 от 31.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 119/2022 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от адвокат П. Т., в качеството на процесуален представител на Г. К., К. К. и К. Т., срещу определение № 282/03.11.2021 г., постановено по гр. дело № 246//2021 г. от Пловдивския апелативен съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата на адвоката за изменение на въззивното решение № 34/20.09.2021 г. в частта му за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата за първоинстанционно производство. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба, предмет на настоящото производство, е подадена от адвокат Т., в лично качество (като процесуален представител на страните би била недопустима, тъй като надлежна страна по вземането е само адвокатът, в лично качество). Той е носител на вземането по чл. 38, ал. 2 ЗА, такова се присъжда нему, той е кредитор и той, в лично качество, при неизпълнение, може да поиска издаване на изпълнителен лист срещу задълженото лице. Съдът, при присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 32, ал. 2 ЗА определя неговия размер и осъжда направо задължената страна да го заплати на адвоката. При присъждане на разноски по чл. 78, ал. 1, 2 и 3 ГПК съдът постановява на страна по делото да възстанови съответната сума на насрещна страна от сторените разноски, съразмерно уважената/отхвърлена част от иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 1 ГПК, поради което не се извършва предварителна проверка по см чл. 288 ГПК за допускане на касационен контрол. Съставът на Върховния касационен съд, взе предвид следното: Въззивният съд, с решение № 34/20.09.2021 г. по въззивно гр.д. № 246/2021 г. е изменил частично първоинстанционното решение по отношение на двама от четиримата ответника, а именно – Г. К. и К. К., като е отхвърлил частично исковете против тях. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК е постановил ищецът да им заплати по 135 лв. от платения от тях адвокатски хонороар за първа инстанция, съразмерно отхвърлената част от исковете. Адвокат Т. е подал молба по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното, като е поискал нему да бъде присъдена сумата от 1167,68 лв., определена по чл. 38, ал. 2 ЗА, в качеството му на адвокат, представляващ страните в първа инстанция безплатно. С определение по чл. 248 ГПК, предмет на настоящата проверка, Пловдивският апелативен съд отказал да присъди в полза на адв. Т. възнаграждение за процесуално представителство на Г. К. и К. К. пред първа инстанция. Обосновал се с това, че страните са упълномощили адвокат А. И., който ги е представлявал пред първостепенния съд, за което са му заплатили по сключения с него договор хонорар в размер на 800 лв. Възнаграждение за втори адвокат, представляващ страните не може да се присъжда. Определението е правилно. Следва да се посочи, че въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила, вкл. и в частта по чл. 78, ал. 3 ГПК, с която в полза на Г. и К. К. са присъдени съдебноделоводни разноски, сторени от тях за адвокатски хонорар в първа инстанция. Адвокат Т. не може да иска изменение в тази част на въззивното решение, за да удовлетвори свое вземане по чл. 38, ал. 2 ЗА. Недопустимо е, също така, ищецът да бъде натоварен да заплати двукратно разноски на К. за производството пред първа инстанция – веднъж на тях и втори път – на адвокат Т.. Наред с това, следва да се посочи, че присъждане на съдебноделоводни разноски в полза на Г. и К. К. за производство пред първа инстанция е поискал от тяхно име адв. И. – в отговора към исковата молба и в писмени бележки. Адвокат Т., който е също е представлявал страните пред Пловдивския окръжен съд, от своя страна е поискал заплащане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ГПК. По така заявените в срок в първоинстанционното производство претенции се е произнесъл въззивният съд, когато с въззивното решение частично е отхвърлил исковете против Г. и К. К., като правилно е дал предпочитание на искането на страните за възстановяване на направения от тях разход. При изложените съображения, обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение