Определение № 275 от 07.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 317/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “Т” АД - гр. Р. срещу Определение № 64 от 17.ІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 132/ 2009 г. на Русенски окръжен съд. В Приложение към частна жалба жалбоподателят сочи, че същественият процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е този за приложението на чл. 415 ГПК във връзка с чл. 422 ГПК, като по въпроса за заповедното производство липсва утвърдена практика на ВКС, каквато е необходима с цел правилното тълкуване и прилагане от съдилищата на новите разпоредби за заповедното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по основателността на частната жалба, констатира следното: Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което се прегражда по - нататъшното развитие на делото, но обжалваемият интерес е до 1000 лв. - искането за издаване на заповед за изпълнение е за 440.28 лв. - за доставена топлоенергия, със законната лихва от датата на заявлението 9.VІ.2008 г., за 50.47 лв. - изтекли лихви, за 51 лв. - разноски в заповедното производство и 40 лв. - юрисконсултско възнаграждение. С въззивното определение е разгледана частна жалба срещу първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба поради неотстраняване нередовността й в дадения срок. Съгласно чл. 274 ал. 4 ГПК не подлежи на касационно обжалване определение по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. По изложените съображения касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Затова не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя по искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата,поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение