Решение № 4320 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9611/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано e по касационна жалба на Агенция по Геодезия картография и кадастър, гр. София, срещу Решение № 870 от 28.05.2025г., постановено по адм. дело № 289/2024 г. по описа на Административен съд - Ловеч, в частта, в която са били уважени исковете на Р. Н. Ф. срещу Агенцията по геодезия картография и кадастър, гр. София за присъждане на обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия на АГКК, изразяващи се в допусната грешка в кадастралната карта на [населено място], обл. Ловеч, одобрена със Заповед № РД-18-17788/30.10.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, изразила се в неправилно заснемане на 17 кв.м., представляващи част от УПИ XVII-29 в кв.34 на [населено място], представляващи част от ПИ с идентификатор 15148.701.520, а към датата на съдебното решение на Окръжен съд Ловеч, попадащи в имот 15148.701.29 по КККР на [населено място]) като част от имот с идентификатор 15148.701.29, отбелязани на комбинираната скица №8 от второто допълнително заключение на СТЕ, колорирани в сиво и заключени между т.т. 1,2,3,4 и 5, съставляваща неразделна част от съдебното решение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.10.2023г. Касационният жалбоподател поддържа, че изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника са неправилни и необосновани, като излага аргументи за това, че липсват изискуемите при условията на кумулативност предпоставки за уважаване на исковата претенция. Счита на първо място, че отсъства предпоставката за наличие на отменен по надлежен ред административен акт, както и претенцията за допуснато увреждане, което да е в пряка причинноследствена връзка със съответния незаконосъобразен адм. акт, респ. като недоказани по размер се сочат и самите претендирани да са причинени от самото противоправно действие вреди – както имуществени, така и неимуществени. Твърди се, че е решението е било постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и това, че е необосновано - касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Ответникът - Р. Н. Ф. изразява писмено становище по касационната жалба в представен отговор, като заема позиция, че възраженията на касатора са неоснователни. Обяснява, че предявеният от него иск е в хипотезата на нищожност на съответния акт, респ. действие, поради което отмяна на същия не е била нужна. Възразява и срещу изложеното становище за наличието на специален ред за обезвреда на причинените му вреди по ЗКИР. Желае решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. В съдебно заседания заявеното становище се поддържа от процесуалния представител на ответника, който претендира и разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението в обжалваната част за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява основателна. Производството пред Върховен административен съд е образувано по касационна жалба срещу решение на Административен съд – Ловеч, постановено по административно дело, образувано по искова молба на Р. Н. Ф. против Агенция по геодезия, картография и кадастър за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. С исковата молба ищецът е претендирал обезщетение в общ размер на 29 531,34 лв., от които 19 531,34 лв. имуществени вреди и 10 000 лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.10.2023 г. до окончателното изплащане, както и присъждане на сторените разноски. Твърдял е, че претендираните вреди са настъпили вследствие на незаконосъобразни действия и актове на органи и длъжностни лица на ответника, изразяващи се в допуснати грешки при изработването и одобряването на кадастралната карта на [населено място], община Тетевен, одобрена със заповед на изпълнителния директор на Агенцията. От събраните по делото писмени доказателства първоинстанционният съд е приел за установено, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 15148.701.29 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-1788/30.10.2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията. Собствеността на имота е удостоверена с представени по делото нотариални актове. Съдът е установил още, че през 2018 г. ищецът е предприел действия по изграждане на ограда между своя имот и съседния поземлен имот с идентификатор 15148.701.520, като за строежа са били издадени съответните строителни книжа, включително разрешение за строеж и протокол за откриване на строителна площадка. След изграждането на оградата собственикът на съседния имот е предявил иск пред Районен съд – Тетевен, като е било образувано гражданско дело № 321/2020 г. По това дело е постановено решение, с което е признато, че част от площта на съседния имот е неправилно заснета в кадастралната карта като част от имота на ищеца, както и че е допусната грешка в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед на изпълнителния директор на Агенцията. Със същото решение ищецът и съпругата му са осъдени да премахнат изградената ограда в частта, навлизаща в съседния имот. Решението на районния съд е било обжалвано пред Окръжен съд – Ловеч, по което е било образувано въззивно гражданско дело № 269/2022 г. С решение на въззивната инстанция първоинстанционното решение е било частично отменено и изменено относно размера на площта, засегната от грешката в кадастралната карта, като е било прието, че неправилно заснетата част възлиза на 17 кв. м. В останалата част решението на районния съд е било потвърдено. Въззивното решение е било атакувано с касационна жалба, като с определение на Върховен касационен съд не е допуснато касационно обжалване и решението е влязло в сила на 17.10.2023 г. От доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че въз основа на влязлото в сила съдебно решение срещу ищеца и съпругата му са били образувани три изпълнителни дела при частен съдебен изпълнител, във връзка с премахването на изградената ограда и присъдените разноски. По делото пред първоинстанционния съд са били събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели, които са дали сведения относно изграждането на оградата, вложените материали и труд, както и обстоятелствата около нейното премахване и негативните емоции и преживявания на ищеца във връзка с водените съдебни производства и разрушаването на строежа. Назначена и изслушана е била и съдебно-строително-техническа експертиза, от чието заключение съдът е приел за установено, че стойността на вложените материали и извършения труд за изграждане на оградата възлиза на определена парична стойност, като експертизата е дала оценка и на разходите за нейното премахване. Изслушана е била и съдебно-психологична експертиза, от която първоинстанционният съд е приел за установено, че в периода 2020–2024 г. ищецът е преживял стресови ситуации, свързани с водените съдебни производства и премахването на оградата, като преживяванията му са били съпроводени с напрежение, безпокойство и негативни емоции, без обаче да са налице данни за трайни психични увреждания или значимо нарушение на социалните му контакти. Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че е налице грешка в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед на изпълнителния директор на Агенцията, изразяваща се в неправилно заснемане на част от съседния имот като част от имота на ищеца. Съдът е приел също, че във връзка с това обстоятелство ищецът е извършил разходи по изграждането и последващото премахване на оградата, както и във връзка с водените съдебни и изпълнителни производства, като е преживял негативни емоционални състояния, свързани със създалата се ситуация. С обжалваното решение Административен съд – Ловеч е уважил предявения иск за имуществени вреди до размер 15 222,77 лв., като е отхвърлил претенцията за разликата до предявения размер. С решението съдът е уважил и иска за неимуществени вреди до размер 8 000 лв., като е отхвърлил претенцията над този размер. Ответникът е бил осъден да заплати и разноските по делото. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да са налице твърдените незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица при ответника, реално причинена вреда, произтичаща от тях, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните действия и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, естественонастъпваща и неизбежна последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. При преценка на обстоятелствата по делото настоящият съдебен състав достига до извода за неправилност и необоснованост на правните изводи на съда, че в случая ищецът, чиято е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки по ЗОДОВ, а именно наличието на незаконосъобразни действия, изразили се в допусната грешка при изготвяне на КК и КР на [населено място], обл. Ловеч, одобрена със Заповед № РД-18-17788/30.10.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Неправилна е преценката на първоинстанционния съд за доказаност на иска по своето основание. Спорно между страните по делото е наличието на надлежноустановени противоправни действия на длъжностни лица, респ. на незаконосъобразен и надлежно отменен административен акт, съответно противоправни действия на администрацията по изпълнението му. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Редът за установяване незаконосъобразност на конкретен административен акт е установен в АПК и включва оспорването на същия по административен и съдебен ред до отмяната му по един от двата предвидени за това способа. В конкретния случай между страните не се спори, че КК и КР на [населено място], общ. Тетевен, обл. Ловеч е одобрена със Заповед №РД-18-1788/30.10.2018г. на изпълнителния Директор на АГКК, която заповед не се установява да е била оспорена и съответно отменена в засягащата ищеца нейна част. Напротив от събраните по делото доказателства се установява, че точно в тази част същата не е била оспорена, влязла е в сила и е породила правния си ефект. Допуснати противоправни действия в производството по постановяване на самия административен акт не подлежат на самостоятелно оспорване и отмяна с оглед разпоредбата на чл. 21, ал.5 АПК, според която „Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове.“ Оспорването и евентуалната отмяна на последните бива процесуално реализирано чрез оспорване на крайния административен акт, какъвто в случая се явява неатакуваната, влязла в сила и породила действие Заповед №РД-18-1788/30.10.2018г. на изпълнителния Директор на АГКК. В допълнение следва да бъде отбелязано, че производството по чл.54, ал.2 ЗКИР се развива между спорещите страни, претендиращи право на собственост. В това производство АГКК не е страна, не разполага с процесуални права и не е задължена да ангажира доказателства. Съгласно разпоредбата на цитираната норма, „когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред.“ …. „Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР“ От цитираната разпоредба става ясно, че действието на подобно решение, макар и задължително за длъжностните лица от АГКК, е занапред, т.е. явява се основание за бъдещо изменение на кадастралната карта по реда на чл.53а, т.1 ЗКИР, като същото не установява причината и авторството на допуснатата грешка, които както става ясно от цитираната норма имат за първоизточник спор за материално право между съседите и в тази връзка зависят и от добросъвестността на страните, и от поведението им при провеждане на производството по картографиране на спорните имоти. Този спор се води пред гражданските съдилища и не касае административните отношения, свързани с одобрението на КК и КР на съответното населено място. Предвид изложеното следва, че въпреки и установени като настъпили в патримониума на ищеца имуществени и неимуществени вреди, същите не се намират в пряка причинноследствена връзка със сочената в исковата молба Заповед за одобряване на КК и КР, тъй като последната не е призната за незаконосъобразна и съответно отменена по надлежния ред, което обосновава и липсата на втората от изискуемите при условията на кумулативност предпоставки за уважаване на иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Необосновани са твърденията на ответника в касационното производство, че се касае за нищожно действие или акт, който бил установен като такъв от първоинстанционния съд. Основания за подобно заключение липсват сред събрания доказателствен материал, както и в мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано следва да бъде изцяло отменено в оспорената му осъдителна част. С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски в полза на касатора се явява основателно и следва да бъде уважено до размера от 50,00 евро за всяка от съдебните инстанции, поради неучастие на юрисконсулта в проведените пред двете съдебни инстанции заседания, ведно с платената такса за касационно оспорване на първоинстанционния съдебен акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,