Определение № 455 от 10.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4146/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. З. С., чрез адв. К. С., срещу разпореждане № 240 от 01.10.2018 г. по ч.гр.д. № 2309/2018 г. по описа на ВКС, IV- то г.о., с което е върната частна жалба срещу постановеното по делото определение № 344 от 24.07.2018 г. Иска се отмяна на атакуваното разпореждане с довод, че обжалваемостта на един съдебен акт, респективно допустимостта на жалба срещу него произтича от закона, а не от преценката на постановилия го състав. В случая върнатата от състава на ВКС частна жалба е била насочена срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол пред друг състав на ВКС съгл. чл. 274, ал 2 ГПК. Изтъква се липса на правна логика в това разпореждане,с което се връща една частна жалба да подлежи на обжалване, а актът,срещу който тя е насочена, да не подлежи на обжалване. От [фирма] като ответник, представляван от адв. Л. Г.,е постъпил писмен отговор,с който жалбата се оспорва като недопустима. Частната жалба е в срок, обжалва се преграждащ по смисъла на чл. 274, ал.1,т. 1 ГПК съдебен акт, постановен от ВКС, което е допустимо. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане съдията-докладчик по ч.гр.д. № 2309/2018 г. по описа на ВКС, IV- то г.о. е върнал подадената частна жалба срещу поставеното по делото определение № 344 от 24.07.2018 г. след като е приел,че с това определение съставът се е произнесъл по същество и окончателно по частна жалба, имаща за предмет разпореждане на апелативен съд, с което е върната частна касационна жалба. Разпореждането е правилно и законосъобразно С определение № 3031 от 07.02.2018 г. по ч.гр.д № 1424/2018 г., Софийски градски съд е оставил без разглеждане частна жалба на Д. З. С. срещу разпореждане № 272205 от 17.11.2017 г. на Софийския районен съд по гр.д. № 15510/2017 г., с което е оставено без уважение искането му за поправка и допълване на протокол от ОСЗ на 27.10.2017 г. С определение № 1126 от 02.04.2018 г. по ч.гр.д. № 1338/2018 г. Софийският апелативен съд, по жалбата на С., е потвърдил определението от 07.02. 2018 г. на градския съд. Срещу това определение С. е подал частна касационна жалба, като с разпореждане от 23.05.2018 г. по ч.гр.д. № 1338/2018 г., същата е върната като насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Страната е обжалвала и това разпореждане на Софийския апелативен съд с частна жалба вх. 10473/05.06.2018 г. като с определение № 344 от 24.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2309/2018 г съставът на ВКС, IV- то г.о., е потвърдил връщането на частната касационна жалба. Срещу определение № 344 от 24.07.2018 г. е подадена жалба вх. № 7907 / 07.09.2018 г., която съдията докладчик по ч.гр.д. № 2309/2018 г. по описа на ВКС, IV- то г.о. е върнал с разпореждане № 240 от 01.10.2018 г., частната жалба срещу което е предмет на настоящето производство. Следователно върнатата като недопустима с обжалваното понастоящем разпореждане частна жалба е насочена срещу определение, постановено от състав на ВКС като втора инстанция по процесуален въпрос, по който апелативният съд се е произнесъл за първи път (въпросът дали определение № 1126 от 02.04.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 1338/2018 г. подлежи на касационен контрол) и като е потвърдил преграждащото разпореждане на Софийския апелативен съд .Това произнасяне на ВКС е окончателно Съгласно чл. 274, ал, 2 изр. 2-ро вр чл. 274, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК преграждащите определения постановени от състав на ВКС, както и тези, извън преграждащите, чиято обжалваемост изрично е посочена в закона, подлежат на обжалване пред друг състав на ВКС. Определение № 344 от 24.07.2018 г. на ВКС, IV- то г.о., по ч.гр.д. № 2309/2018 г. не е нито преграждащо ( спрямо производство пред касационния съд), нито обжалването му е изрично предвидено в ГПК или в друг специален закон, затова и правилно с обжалваното сега разпореждане съставът на ВКС е върнал частната жалба срещу него. Както действащият, така и отмененият ГПК възприемат принципа на двуинстанционен контрол върху определенията и разпорежданията на съда, като актове,с които се разрешават процесуални въпроси. Триинстанционният контрол върху посочената категория съдебни актове е уреден като изключение и е допустим при покриване на критериите посочени в чл. 274, ал. 3, т.1 и т. 2 ГПК. Ето защо Върховният касационен съд на РБ, състав на III то г.о.,