Определение № 364 от 26.08.2025 г. на ВКС по н. д. № 778/2025 г.

Производството е по реда на чл.44, ал.1 от НПК. Образувано е по повод на разпореждане № 10413 от 19.08.2025г. по НАХД № 4919/2025г. по описа на Софийски районен съд, с което съдебното производство по делото е прекратено и делото е изпратено на ВКС за произнасяне по спор за подсъдност между Софийския и Ямболския районни съдилища. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на съдилищата и приложените по делото материали, намери следното: Съдебното производство е образувано по жалба на Й. Н. Й. в качеството му на управител на „К. Т.“ ООД срещу Наказателно постановление № 807204-F804029/14.01.2025г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, упълномощен от изпълнителния директор на НАП, с което за нарушение на чл.59в, ал.2 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.8 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. Жалбата е адресирана до Ямболския районен съд, който е прекратил производството пред себе си с аргумент, че седалището на дружеството е в гр. София. Делото е изпратено по подсъдност на РС-София, който от своя страна е повдигнал препирня за подсъдност, с оглед обстоятелството, че единственото населено място, споменато в наказателното постановление във връзка с нарушението е в района на Ямболския районен съд, а производството по налагане на административно наказание е приключило в района на Бургаския районен съд. Настоящият съдебен състав, прецени, че делото следва да бъде разгледано от Районния съд в гр. София. Според обстоятелствената част на наказателното постановление „К. Т.“ ООД, земеделски производител, е собственик на стопански двор в с. Р.. В имота е установен надземен преместваем съд – резервоар с вместимост 3000 литра, в който е съхранявано гориво за зареждане на транспортни средства и земеделска техника. Справката в информационната система на НАП показала, че търговецът не е подал данни за резервоара. Съгласно чл.59в, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. е бил длъжен да предостави данните по ал.2 по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на ДОПК чрез електронна услуга в портала на НАП за е-услуги, достъпен на интернет страницата на агенцията. Видно е, че наложената имуществена санкция на дружеството е за бездействие - неподаване на данни за съдове за съхранение и зареждане с течно гориво. Бездействието е реализирано там, където е следвало да се осъществи дължимото действие. ДОПК регламентира в чл.99, ал.1, че подаването на данни се извършва пред компетентната териториална дирекция, освен ако в нормативен акт не е предвидено друго. В конкретния случай е налице именно такова изключение, тъй като не е предвидена възможност за деклариране пред териториалните дирекции, а само чрез електронна услуга с КЕП, достъпна на сайта на НАП. Налага се изводът, че търговецът е бил длъжен да предостави данните на единствения адресат НАП, а съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.. Това определя като местно компетентен да разгледа административно - наказателното производство - Софийски районен съд. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, ВКС, ІІ наказателно отделение