Определение № 2147 от 30.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1421/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. В. М. против разпореждане № 52 от 25.03.2024г. постановено по ч.гр.д. № 76/2024г. по описа на Върховен касационен съд, IV ГО, с което е върната частната му жалба срещу определение № 631 от 14.02.2024г. по ч.гр.д. № 76/2024г. по описа на Върховен касационен съд, IV ГО, постановено в производство по чл. 16 от ГПК. Частната жалба е основана на оплаквания за потенциална нищожност, евентуално недопустимост, евентуално за незаконосъобразност на обжалваното определение, което според частния жалбоподател умишлено и незаконно цели да предотврати произнасяне на 5 членен състав на ВКС по подадени от него искания. Ответник по делото не е конституиран, поради което не е проведена процедурата по чл. 276, ал. 1 от ГПК. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – разпореждане, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – частен жалбоподател по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК. С Определение № 631 от 14.02.2024г. по гр.д. № 76/2024г. състав на IV ГО на ВКС се е произнесъл в производство по реда на чл. 16 от ГПК, като определил, че компетентен да се произнесе по жалба на М. В. М. до КЗД от 16.12.2020г., по която е била образувана преписка вх. № 320768/10.11.2023г. по описа на държавното учреждение е Комисията за защита от дискриминация. За да върне подадената против това произнасяне частна жалба в обжалваното разпореждане, сезираният състав на Върховния касационен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Изложил в тази връзка, че актовете на касационната инстанция, с които се разрешава спор за подведомственост са окончателни. В ГПК не е предвидена възможност за контрол на правилността им от друг състав на ВКС. Тези актове изтъкнал, че нямат и преграждащ характер, тъй като с тях се извършва преценка относно компетентността на съдилищата или другите учреждения да разгледат и решат повдигнатия спор. Така обосновал, че актът на ВКС, разрешаващ спор за подведомственост е окончателен и не подлежи на последващ контрол. Относно обстоятелствата, свързани с валидността и допустимостта на обжалваното разпореждане съдът следи служебно, поради което е допустимо и събиране на доказателства, включително и по почин на Върховния касационен съд. Обжалваният акт е валиден и процесуално допустим, като не страда от пороците визирани в частната жалба. Същият е постановен от законен, надлежно функциониращ съдебен състав, с участието на командирован съдия. Съгласно т. 2 от ТР № 1 от 10.02.2012г. по т.д. № 1/2011г. на ОСГТК съдебното решение, при подписването на което някой от съдиите е бил избран за съдия в друг съд, не е нищожно. По аргумент на по-силното основание – съдебното решение не е нищожно и когато е постановено от съдебен състав, в който към момента на подписването му участва като член на състава командирован в този съд съдия /в аналогичен смисъл Решение № 56 от 14.03.2014г. по гр.д. № 5173/2013г. на ВКС, III ГО/. Съгласно цитирания от частния жалбоподател Регистър на командированите магистрати от съдилищата към 31.03.2024г. съдията докладчик, постановил обжалваното разпореждане е командирован във Върховния касационния съд до отпадане на необходимостта от командироване, с данни за което към датата на постановяване на обжалвания акт, настоящият състав на съда не разполага. Извършената преценка за допустимост на подадената частна жалба е правилна, а поддържаните в частната жалба доводи – неоснователни. Определението, с което се разрешава спор за подведомственост не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито законът предвижда изрично неговата обжалваемост, поради което не са налице хипотезите на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за допустимо осъществяване на инстанционен контрол по реда на частните жалби спрямо определение. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Обжалваното определение, с което е разрешен спор за подведомственост като е определено компетентно учреждение да разгледа спора не е от тези две категории – няма преграждащ развитието на делото характер и в закона липсва изрична норма, предвиждаща обжалваемостта му, поради което е необжалваемо. Подадената срещу него частна жалба поради това е процесуално недопустима. Ето защо като е върнал частната жалба на М. В. М. срещу определението на ВКС като недопустима, Върховният касационен съд е постановил правилно разпореждане, което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение