Определение № 7697 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6751/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от И. В. П. от гр. Силистра против Определение №775 от 17.06.2026 г., постановено по адм. дело № 183/2026г. по описа на на Административен съд-Силистра. С определението е отхвърлено искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 26-1099-000127/ 01.06.2026г, издадена от началника на група "Регистрация и отчет на превозни средства, административнонаказателна дейност и водачи" в сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при Областна дирекция на МВР-Силистра, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно. В искането си е посочил, че собственик на ЕООД, който извършва търговска дейност, за която е необходимо постоянно управление на МПС и се препятства осъществяването в цялост на дейностите и функциите му. Майката на децата му не притежава СУМПС и е невъзможно да транспортира двете им деца до личен лекар в [населено място], както и до детска градина. Отделно от това, след издаване на АУАН и ЗППАМ кросовият мотор, с който е извършено нарушението на ЗДвП е регистриран и е сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", което е ново обстоятелство. Прави искане определението да бъде отменено и да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ. Ответната страна не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, дежурен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил искането за спиране на предварително изпълнение на заповедта, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП. За да постанови определението съдът приема, че регистрирането на процесния мотоциклет е нов факт, но няма никакво отношение към вредите от изпълнението и не е основание за исканото спиране. А останалите твърдени обстоятелства са пряко следствие от самото изпълнение на обжалвания административен акт и не са нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал.2 АПК.. Определението е неправилно. С обжалваната заповед е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП - „временно отнемане на СУМПС на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. ПАМ е приложена заради това, че на 29.05.2026г. е извършено нарушение на чл. 140, ал.1,т.1, пр.1 ЗДвП-управлява мотоциклет, който не е регистриран по надлежния ред. Оспорената заповед подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за оспорващия, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. По делото не се спори, че предварителното изпълнение на мярката би довело до невъзможност жалбоподателят да управлява МПС, включително да упражнява трудова дейност, за изпълнението на която се изисква СУМПС. Представени са доказателства за наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК. В първоинстанционното производство са представени доказателства, че процесният мотоциклет е регистриран по надлежния ред на 12.06.2026г.-след издаването на ЗППАМ и има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. След като регистрацията на МПС е направена, предварителното изпълнение на мярката, до решаване на спора по същество, единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя. Изложеното води до извод, че предварителното изпълнение на оспорения акт, при направена регистрация на МПС, би могло да доведе до настъпването за жалбоподателя на значителна и трудно поправима вреда. Налице е основание по чл. 166, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 АПК за спиране предварителното изпълнение на акта. Като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 2-ро, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, дежурен състав,