Определение № 4013 от 22.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2113/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Б. А. К., чрез адвокат С. С., срещу определение № 1889 от 15.04.2025 г. по ч.гр.д.№ 858/2025 г. на Върховен касационен съд, 2 г.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на Б. А. К. срещу определение № 16649 от 22.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 9629/2024 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Б. А. К. срещу определение № 18454 от 29.04.2024 г. по ч.гр.д.№ 7351/2024 г. на Софийски районен съд, 127 състав, с което е оставена без разглеждане молбата й за спиране на въвод във владение върху недвижим имот - гараж/подземен паркинг с площ от около 160 кв.м., находящ се в УПИ ***, с идентификатор ***, с административен адрес [населено място], [улица], по изпълнително дело № 846/2020 г. по описа на ЧСИ М. Ц.. Частната жалба е допустима, но неоснователна. С Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, точка 7, е разяснено, че определение на окръжен съд, постановено по частна жалба срещу определение на районен съд по молба за спиране на изпълнението по чл. 524 ГПК не подлежи на касационно обжалване, освен в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК – когато въззивния съд за пръв път постанови спиране на изпълнението. Този извод е аргументиран с правната същност на производството по чл. 524 ГПК - специфично производство за обезпечаване на бъдещ иск (спирането на принудителното изпълнение обезпечава бъдещия иск на третото лице, заявяващо права върху присъдения имот, което по своя характер е обезпечителна мярка), както и с привременния характер на определението по чл. 524 ГПК (действието му е до приключване на производството по иска на третото лице, като целта му е да съхрани статуквото върху имота, предвид претендираното от третото лице право върху същия). Производството по чл. 524 ГПК е уредено като двуинстанционно, поради което и съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежи на касационно обжалване и въззивно определение, потвърждаващо първоинстанционно определение, оставящо без разглеждане молбата по чл. 524 ГПК. В този смисъл е константната практика на ВКС: постановени по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определения ( определение № 22 от 16.01.2018 г. по гр. д. № 88/2018 г. на ВКС, 4 г. о., определение № 115 от 12.03.2018 г. по ч. гр. д. № 744/2018 г. на ВКС, 3 г. о., определение № 6 от 04.01.2019 г. по ч. гр. д. № 4791/2018 г. на ВКС, 2 г. о. и др.) и потвърдените с тях прекратителни определения на ВКС, постановени в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК ( определение № 533 от 10.11.2017 г. по ч. гр. д. № 4245/2017 г. на ВКС, 4 г. о., определение № 535 от 10.11.2017 г. по ч. гр. д. № 3451/2017 г. на ВКС, 4 г. о., определение № 190 от 30.11.2018 г. по ч. гр. д. № 4348/2018 г. на ВКС, 1 г. о., определение № 184 от 18.05.2021 г. по ч. гр. д. № 1504/2021 г. на ВКС, 4 г. о. и др.). Настоящия случай не попада в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, тъй като частната касационна жалба е подадена срещу въззивно определение, потвърждаващо първоинстанционно определение, оставящо без разглеждане молба по чл. 524 ГПК. Като законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,