Определение № 50061 от 06.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1331/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Уотъринженеринг“ ЕООД срещу определение № 83/17.03.2022 г. по в. т. д. № 268/2021 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е оставена без уважение молба на дружеството за допълване на решение № 271/02.12.2021 г. по същото дело в частта за разноските и присъждане на заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството по т. д. № 282/2020 г. на ВКС, ТК, II т.о. Жалбоподателят заявява становище, че определението е незаконосъобразно, тъй като дружеството не се е отказало от присъждане на разноски, сторени в предходно развилото се пред ВКС производство. Твърди, че в представения пред въззивния съд списък е допусната техническа грешка. Моли определението да бъде отменено и да бъде присъдена сума в размер на 33 530 лв. Ответникът по частната жалба община Ветово я оспорва като неоснователна с доводи, че Апелативен съд Велико Търново изцяло се е съобразил с постановките на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Претендира отхвърляне на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да бъде разгледана като допустима. По същество жалбата е основателна. Установява се по делото, че производството по в. т. д. № 268/2021 г. на Апелативен съд Велико Търново е образувано след постановяване на решение № 60062/03.08.2021 г. по т. д. № 282/2020 г. на ВКС, ТК, II т.о. и дадените с него указания, включително и по въпроса за присъждане на разноските, сторени пред ВКС. В рамките на въззивното производство по т. д. № 268/2021 г. е постановено решение № 271/2021 г., с което са присъдени разноски в полза на „Уотъринженеринг“ ЕООД, направени по т. д. № 282/2020 г. на ВКС, в размер на 9 900 лв. С молба от 20.12.2021 г. дружеството е поискало допълване на решението с присъждане на сума в размер на още 33 530 лв., предвид общия размер на разноските за касационното производство - 43 430 лв., но с обжалваното определение въззивният съд е отказал да уважи молбата с мотив, че в представения списък по в. т. д. № 268/2021 г. сумата от 33 530 лв. липсва. Преценявайки този списък като „актуален“, съдът е отклонил молбата за изменение на въззивното решение. Соченото решение е влязло в сила след постановяване на определение № 50541/08.08.2023 г. по т. д. № 1332/2022 г. на ВКС, ТК, I т.о., с което въпросът за разпределяне на отговорността за понасянето на разноски е разрешен по окончателен начин. Постановеното от Апелативен съд Велико Търново определение е в отклонение от правилото на чл. 294 ГПК. Нормата указва, че дадените от касационната инстанция указания по прилагане и тълкуване на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото, както и, че въпросът за разноските трябва да бъде разрешен с постановяване на акт, разрешаващ спора по същество. В случая такъв акт е именно решение № 271/02.12.2021 г. на Апелативен съд Велико Търново. Въззивният съд не е съобразил, че се явява обвързан от указанията на касационната инстанция, представените в рамките на касационното производство доказателства за сторени разноски и списък по чл. 80 ГПК - л. 168 от т. д. № 282/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о. Именно с този списък е следвало да се съобрази съставът на Апелативен съд Велико Търново при постановяване на решение № 271/02.12.2021 г. по в. т. д. № 268/2021 г., респективно при постановяване на определение № 83/17.03.2022 г. В него много ясно са разграничени разноските по допускане на касационно обжалване в размер на 9 900 лв. от разноските по същинското касационно производство в размер на 33 530 лв. Действително, в списъка, представен на л. 93 от в. т. д. № 268/2021 г., сумата от 33 530 лв. е пропусната, но тази техническа грешка не следва да води до нарушаване правото на молителя „Уотъринженеринг“ ЕООД. Дори да не беше депозирал изричен списък по чл. 80 ГПК пред въззивния съд, молителят би имал право на разноски в размер на 43 430 лв., сторени в предходното касационно производство в приложение на чл. 294, ал. 2 ГПК. Като неправилно атакуваното определение следва да бъде отменено, а въззивното решение изменено с присъждане на претендираната сума от 33 530 лв. в полза на молителя. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение