Определение № 4 от 02.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1305/2018 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Гражданско дело № 1305 от 2018 г. на ВКС, ГК, първо г.о. е било образувано по касационна жалба вх.№ 8151 от 20.12.2017 г. и молба- уточнение № 496 от 22.01.2018 г. на А. Н. И., М. Ю. И. и Н. А. Н. (малолетен и представляван от неговите родители и законни представители А. Н. И. и М. Ю. И.) срещу решение № 290 от 17.11.2017 г. по гр.д.№ 222 от 2017 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение. С определение № 488 от 29.10.2018 г. настоящият състав на ВКС е отказал да допусне касационно обжалване на това решение и е осъдил касаторите да заплатят на ответниците по жалбата Ф. С. С., М. С. Д., Д. С. Д., Н. С. З., Р. С. И. и Р. С. М. направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1500 лв. С молба вх.№ 10019 от 21.11.2018 г. касаторите А. Н. И., М. Ю. И. и Н. А. Н. са поискали ВКС да измени определението си в частта за разноските, като въобще не присъжда такива или евентуално намали същите предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото. В писмен отговор от 18.12.2018 г. ответниците Ф. С. С., М. С. Д., Д. С. Д., Н. С. З., Р. С. И. и Р. С. М. молят молбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима или евентуално- да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е допустима: подадена е от легитимирани лица /касатори по делото/ и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 ГПК от постановяване на определението /определението е постановено на 29.10.2018 г., а молбата е подадена на 21.11.2018 г./. По същество молбата е частично основателна поради следното: Действително, предвид изхода на делото и на основание чл.78 ГПК касаторите дължат на ответниците по касационната жалба направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС. Ответниците по жалбата са представили валидно доказателство за уговаряне и заплащане на такива разноски в размер на 1500 лв.: намиращият се на лист 27 от делото на ВКС документ, наречен пълномощно, който обаче по същество е и договор за правна помощ и съдействие /предвид на това, че е подписан както от упълномощителите, така и от упълномощения адвокат и съдържа уговорки за размера на възнаграждението за процесуалното представителство на упълномощителите от адв.Т. Т., начина на плащане и действително внесената от упълномощителите сума/. Предвид фактическата и правна сложност на делото тези разноски в размер на 1500 лв. обаче са прекомерно високи. Същите са направени за заплащане на възнаграждение на адвокат, който е изготвил само отговор на касационната жалба по дело. Съгласно чл.9, ал.3 във връзка с чл.7, ал.4 и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид материалния интерес по делото /11414,10 лв., колкото е данъчната оценка на четирите имота, чиято делба се претендира/, следващото се на този адвокат минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 654,32 лв.- 3/4 от /830 лв. плюс 3 % от 1414,10 лв./. Поради това и като прецени действителната фактическа и правна сложност на делото, настоящият състав на ВКС счита, че присъдените на ответниците разноски за адвокат пред ВКС следва да се намалят от 1 500 лв. на 750 лв. По изложените съображения и на основание чл.248 ГПК съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение