Определение № 7413 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5598/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал.1, т.2, от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.95, ал.5 Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). Образувано е по частната жалба на Г. В. К. с местонахождение в [заличен текст], против Определение № 1081 от 14.05.2026 г., постановено по адм. дело № 706/2024г. по описа на Административен съд – Перник, с което е била прекратена правната помощ предоставена му с Определение № 117/23.01.2025г. по адм. дело № 706/2024г. под форма на процесуално представителство по адм. дело № 706/2024г. по описа на Административен съд – Перник. Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на обжалваното определение и моли за отмяната му. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Жалбата е депозирана в срока по чл. 230 АПК и липсват пречки за нейното разглеждане. Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна. Производството пред първостепенния съд е било образувано по подадена от жалбоподателя „частна жалба – искова молба“ срещу Административен съд – София област и Административен съд – София-град, с която е предявена претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 000 евро, за твърдени нарушения на основни права, злоупотреба с право, отказ от правосъдие и ограничаване достъпа до съд. С определение от 23.01.2025 г. съдът е предоставил на ищеца правна помощ под формата на процесуално представителство и е предприел действия по назначаване на адвокат от Националния регистър за правна помощ. Първоначално Адвокатска колегия – Перник е уведомила съда, че вписаните към нея адвокати не могат да поемат процесуалното представителство по делото. По искане на жалбоподателя е било отправено искане за назначаване на конкретен адвокат от Софийската адвокатска колегия, който обаче е отказал да бъде определен за служебен защитник. Впоследствие за процесуален представител е бил определен и назначен адвокат Р. Трендафилов. След извършване на преценка по делото същият е изразил становище относно характера на подадената от К. искова молба, което не е било възприето от последния. Жалбоподателят е поискал освобождаването на адвоката и назначаването на друг конкретно посочен от него адвокат. След освобождаването на адвокат Трендафилов съдът е предприел многократни действия по осигуряване на нов служебен защитник, включително чрез отправяне на искания до Адвокатска колегия – Перник и до конкретно посочени от жалбоподателя адвокати. Част от тях са отказали да поемат защитата, а други не са дали съгласие да бъдат назначени по делото. Междувременно по искане на председателя на съдебния състав Националното бюро за правна помощ е извършило проверка, при която е установено, че за периода 2018 г. – 2025 г. на Г. К. е била предоставяна и отчетена правна помощ по общо 49 съдебни производства. В становището на Бюрото е посочено, че този брой дела поражда съмнения за системно упражняване на правото на правна помощ по начин, който би могъл да представлява злоупотреба с право. Въпреки това, съдебният състав е назначил за служебен защитник адвокат Н. Цветков. След запознаване с материалите по делото същият е изразил становище, че предявената претенция е насочена срещу съдебни актове на други административни съдилища и че липсва процесуална възможност Административен съд – Перник да осъществява контрол върху такива актове. Поради несъгласие между него и ищеца относно воденето на делото адвокатът е поискал да бъде освободен като служебен защитник. Жалбоподателят също е поискал неговото освобождаване и назначаването на други конкретно посочени адвокати. След анализ на процесуалното поведение на ищеца и събраните по делото данни Административен съд – Перник е приел, че са налице предпоставките на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за правната помощ за злоупотреба с право на правна помощ, изразяваща се както в многократни искания за смяна на служебни защитници без уважителни причини, така и в недобросъвестно упражняване на правото в противоречие с целите на закона. Поради това съдът е прекратил предоставената правна помощ и е освободил назначения служебен защитник. Срещу това определение е подадена настоящата частна жалба. Оспореното определение, с което е прекратена предоставената правна помощ, настоящата съдебна инстанция намира за валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Основание за постановяването му е достигнатия от страна на АС-Перник извод за злоупотреба с предоставената на ищеца правна помощ. Терминът „злоупотреба с право на правна помощ“ е правнорегламентиран в разпоредбата на § 1, т. 3, б. „а“ и "б" от ДР на ЗПП. Същата гласи, че злоупотреба с правото на правна помощ е налице винаги, когато лице, на което е допусната правна помощ, е поискало замяна на адвокат три и повече пъти в едно и също производство, без да са налице уважителни причини; както и при всяко друго недобросъвестно упражняване на правото на правна помощ, извършено в противоречие с целта на закона и правата и законните интереси на страните в производството. Съдебният състав по първоинстанционното дело е констатирал наличие и на двете посочени хипотези. Този извод е неправилен. Разпоредбата на б.“а“ от §1, т.3 от ДР на ЗПП изисква страната ползваща се от правната помощ да е поискала замяна на адвокат повече от три пъти в едно производство. Разпоредбата безспорно визира замяна на назначен вече такъв. В конкретния случай К. е поискал смяната на двама назначени от първоинстанционния съд процесуални представителя, а именно адв. Н. Цветков и адв. Р. Рашков. Поради установеното първата от възприетите от страна на АС-Перник за налични хипотези не бива установена и изводите на съда в обратния смисъл остават неправилни и необосновани. Налице според настоящия съдебен състав обаче е втората от обоснованите от страна на първостепенния съд предпоставки, обосноваващи прекратяване на допуснатата по-рано правна помощ. Тази хипотеза изисква три предпоставки, които следва да са налице при условията на кумулативност, а именно упражняване на правото на правна помощ да е недобросъвестно; да е извършено в противоречие с целта на закона, както и с правата и законните интереси на страните в производството. В тази връзка, за да извърши преценка настоящият съдебен състав припомня, че цел на правната помощ, под формата на процесуално представителство е да съдейства на дадена страна да упражни процесуалните си права в настоящия състезателен процес по начин, който да доведе до развитие на производството и постигане на благоприятен за същата резултат. Фактът, че дори и при наличие на предоставено процесуално представителство, чрез несъгласието си със защитните тези на назначените адвокати, чрез оспорване на компетентността им и оценяването им по неуважителен за тях начин, чрез претенциите за назначаване на конкретни адвокати, невписани в Националния регистъра на правната помощ, ищецът напрактика не се стреми да бъде разрешен отнесения до съда правен спор, каквато е целта на всяко съдебно производство, а възпрепятства развитието му, което обосновава недобросъвестността на частния жалбоподател. Доколкото настоящият случай попада в хипотезата на чл.23, ал.2 ЗПП, а същата обхваща случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това, може да се заключи, че поведението на К. по ползване на правната помощ е в противоречие със закона, доколкото той формално е заявил, че желае такава, но с процесуалните си действия демонстрира нежелание спрямо помощта, предоставена му по надлежния ред. Системното шиканиране на производство фактически представлява нарушение и на правата на ответната страна, доколкото и същата се явява заинтересована от срочното разрешаване на висящия спор. Т.е. от изложеното се установява наличието и на трите изискуеми предпоставки на чл.24а, ал.1, т.3 ЗПП, поради което определението на първоинстанционния съд се явява правилно и обосновано. Предявеният иск не предвижда задължително участие на адвокат на страната на ищеца, а по делото са налице данни за множество водени и надлежно приключени еднотипни съдебни производства, в които К. е участвал без да му е предоставена правна помощ, което обоснова липсата на опасност с прекратяване на предоставената правна помощ да бъдат засегнати негови процесуални права в степен по-голяма от причиняването на обикновено неудобство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,