Определение № 413 от 02.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Х. П. против определение № 271 от 28.06.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 1308/2019 г. на Върховния касационен съд, III г.о., с което е върната частната му жалба с вх. № 5273/10.06.2019 г. срещу определение № 235 от 28.05.2019 г., постановено по същото дело, като просрочена. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Жалбоподателят излага несъгласие си с извода на съда, че определеният едноседмичен срок за обжалване на определение № 235 от 28.05.2019 г., връчено на жалбоподателя на 31.05.2019 г., е изтекъл на 07.06.2019 г. Според него съгласно разпоредбата на чл. 60, ал.5 ГПК срокът е започнал да тече от 01.06.2019 г. и е изтекъл на 08.06.2019 г., в неработен ден, поради което, по аргумент от чл. 60, ал.6 ГПК, подадената на 10.06.2019 г. жалба е в срок. Ответникът по жалбата Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, чрез пълномощника си М. Т., изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., за да се произнесе съобрази следното: Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С определение № 235 от 28.05.2019 г. по ч.гр.д. № 1308/2019 г. Върховният касационен съд, състав на III г.о., е оставил без разглеждане частната жалба с вх. № 2249/07.02.2019 г. на П. Х. П. срещу разпореждане от 15.01.2019 г., постановено по гр.д. № 4908/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата за редовно връчване на постановеното по делото решение, като недопустима. Препис от това определение с указание, че същото подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението, е връчен на жалбоподателя на 31.05.2019г., който на 10.06.2019 г. подал частна жалба с вх. № 5273, върната с обжалваното пред настоящия състав определение № 271/28.06.2019 г. на Върховния касационен съд, състав на III г.о., като просрочена. Атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно чл. 60, ал. 4 ГПК срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. В случая препис от определение № 235 от 28.05.2019 г. по ч.гр.д. № 1308/2019 г. на Върховния касационен съд, състав на III г.о. е връчен на жалбоподателя на 31.05.2019 г. /петък/ и съответно определеният едноседмичен срок изтича в съответния ден на последната седмица – петък – 07.06.2019 г. Дори по логиката на жалбоподателя, който се позовава на правилото на чл. 60, ал.5 ГПК, аналогично на правилото на чл. 72, ал.1 ЗЗД, неприложимо в случая, доколкото срокът не е определен в дни, то последният – седми ден за обжалване също изтича на 07.06.2019 г. Като е съобразил изложеното обосновано и законосъобразно съставът на ВКС е постановил връщане на частната жалба срещу него като просрочена. По изложените съображения Върховният касационен съд, III г. о.