Определение № 252 от 24.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2768/2020 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Съдът е сезиран с молба с вх. № 6289/11.08.2020г., подадена от С. С. Б. лично и като законен представител на Д. Д. К. чрез адв. Бояджиева от САК за отмяна на влязло в сила решение №188 от 18.06.2020г., постановено по гр. д. № 458/2020г. на Районен съд Кърджали, с което е наложена мярка за закрила на детето Д. Д. К. с ЕГН [ЕГН], родено на 10.03.2009г. в [населено място], от майка С. С. Б. и баща Д. С. К., НАСТАНЯВАНЕ в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия – С. К. К. и А. Б. Ф., с постоянен и настоящ адрес – [населено място], [улица], за срок от три години. Молителят (майката на детето) поддържа, че е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и чл.304 ГПК, тъй като вследствие нарушаване на процесуалните правила е била лишена от участие в производството, не е призовавана, а тъй като е майка и законен представител на детето, участието й е задължително. При проверка допустимостта на молбата за отмяна, съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК, ВКС констатира, че тя е подадена срещу акт на съда, който не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и чл.304 ГПК. Производството по гр. д. № 458/2020г. на Кърджалийски районен съд е образувано на основание чл. 26 и чл. 28 от Закона за закрила на детето. Производството по чл. 28 от Закона за закрила на детето - за настаняване на детето извън семейството, е спорна съдебна администрация на отношенията между родител и дете, относно правото на съвместно живеене (чл. 126 СК). Мярката има за цел временна отмяна на това право поради опасност от увреждане на детето, до настъпването на нови обстоятелства. Това производство не установява със сила на пресъдено нещо правото на съвместно живеене, а администрира отношенията между детето и родителя по повод на това право. Атакуваното решение не попада в приложното поле на чл. 303 и сл. ГПК, тъй като съгласно задължителните указания, дадени с т. 4 от т. р. № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, решенията, постановени в производства по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на глава 24 от ГПК. Поради изложените съображения ВКС счита, че молбата следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното, ВКС