Определение № 9116 от 25.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8911/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Х. И. М. срещу определение № 20812 от 27.05.2026 г., постановено по адм. дело № 4440/2026 г. на Административен съд София – град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на кмета на Столична община по заявление с вх. №САГ26-ГР00-474 от 24.02.2026 г. за разрешаване на изработване на проект за ПУП- ПРЗ и ПУР за поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Ответникът-кмет на Столична община не изразява становище. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното определение, съставът на Административен съд София- град приема, че по заявлението на Х. И. М., подадено на 24.02.20026г. до кмета на Столична община с искане да се разреши изработване на ПУП- ПРЗ и ПУР за имота на заявителя ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] не е формиран мълчалив отказ, тъй като е налице предходна процедура, образувана по заявление с вх. № САГ24-ГР00-2710/ 05.12.2024г. със същото искане, която не е приключила. По тези съображения съставът на административния съд приема, че липсва подлежащ на оспорване административен акт и жалбата е недопустима, поради което оставя същата без разглеждане и прекратява производството по делото. Изводът за недопустимост на подадената жалба е правилен. Мълчаливият отказ представлява липса на волеизявление в случаите, когато административния орган има задължение да се произнесе по подадено пред него искане (чл. 58, ал. 1 АПК). В случая задължение за произнасяне на кмета на Столична община по подаденото от частния жалбоподател заявление вх. № САГ26-ГР00-474/ 24.02.2026г. с искане за издаване на разрешение за изработване на ПУП- ПРЗ и ПУР за имот, собственост на заявителя, не е възникнало. Към датата на подаване на заявлението е налице висяща административна процедура, образувана между същите страни със същото искане по заявление вх. № САГ24-ГР00-2710/05.12.2024г. (Действително заявлението е оттеглено от подателя, но заповедта за прекратяване на производството е издадена на 04.03.2026г. и не е влязла в сила и към датата на подаване на жалбата.) При наличието на висящо административно производство със същия предмет и страни повторно подаденото заявление е недопустимо (чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК) и по него органът не дължи произнасяне по същество. Следователно мълчалив отказ по заявлението от 24.02.2026г. не е формиран и не е налице подлежащ на оспорване административен акт. Подадена жалба се явява недопустима в хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК и правилно е оставена без разглеждане, а съдебното производство е прекратено. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,