Определение № 136 от 08.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ж. Г. против определение № 1542 от 26.10.2021 г., постановено по възз. ч. гр. д. №1725 по описа за 2021 г. на Бургаския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, в частта, с която е потвърдено определение № 261 от 22.7.2021 г. по гр. д. №584 по описа за 2020 г. на Айтоския районен съд, ГК, II състав, за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените въпроси, да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия. „ОББ“ АД застъпва становището, че няма основания за допускане на определението до касационно обжалване, като оспорва частната жалба и по същество. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното: В полза на „Обединена българска банка“ АД е била издадена заповед №200 от 7.4.2011 г. по ч. гр. д. № 303 по описа за 2011 г. на Айтоския районен съд срещу Ж. Г. за заплащане на главница от 66 932,09 лв., договорна лихва от 15 002,15 лв., наказателна лихва в размер на 132,15 лв., ведно с лихви върху главницата и разноски за заповедното производство. След като тази заповед и поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на Ж. Г. на 12.06.2020 г., длъжникът е подал възражение в срок, поради което банката е завела искове по реда на чл.415 от ГПК за установяване дължимостта на сумите. В исковото производство Айтоският районен съд е изискал заверено копие от изпълнително дело № 476 по описа за 2011 г. на ЧСИ Н. Г. и от находящото се по това дело известие за доставяне е приел, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника още на 28.07.2011 г. Ето защо възражението е направено след изтичане на законовия срок, поради което е преклудирано и предявените искове са недопустими. Позовал се е също на липсата на представителна власт на подписалия исковата молба юрисконсулт и в крайна сметка е върнал исковата молба и е прекратил производството. Бургаският окръжен съд е счел за неправилен извода за липса на представителна власт на юрисконсулта на „ОББ“ АД. Въззивният съд обаче е възприел основния довод на първоинстанционния съд, че заповедта за незабавно изпълнение е получена редовно от длъжника на 28.07.2011 г. Констатирал е, че съобщението е връчено на адреса за кореспонденция, а лицето, което го е получило/Г. Ж. Г./ е пълнолетен от домашните на адресата по смисъла на чл.46, ал.2 от ГПК. Ето защо е приел, че възражението е просрочено и исковете са недопустими, поради което е потвърдил прекратяването на производството. В завереното копие от известието за доставяне на преписа от заповедта за незабавно изпълнение по изпълнително дело № 476 по описа за 2011 г. на ЧСИ Н. Г., послужило за извода на въззивния съд, че съобщението е редовно връчено, за получател е посочен Г. Ж. Г., който го е получил. Длъжник по заповедта обаче е Ж. Г.. В тази връзка касаторът е поставил първите два въпроса, по които желае да бъде допуснато касационно обжалване. Тези въпроси могат да се обобщят като питане дали е редовно връчване на съобщение, в което е посочен друг адресат. Въззивният съд е отговорил положително на питането, стига лицето, посочено като адресат да е друго лице по смисъла на чл.46, ал.2 от ГПК. Това разрешение на въпросите противоречи на цитираната от касатора практика на ВКС, съдържаща се в решение № 284 от 27.11.2014 г. по гр.д. №3351 от 2014 г., определения № 85 от 29.2.2012 г. по ч. гр. д. №83/2012 г. на II ГО на ВКС и др., която настоящият състав също изцяло приема. Според тази практика адресат е лицето, за което е предназначено съобщението съгласно чл.37 от ГПК. Погрешното посочване на това лице в съобщението води до нередовност на връчването. Съвсем различна е хипотезата, при която адресатът е правилно посочен в съобщението, а то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме/чл.46, ал.1 от ГПК/. Тогава в разписката за получаване се посочва освен името на адресата и името на получателя и връчването се счита за редовно/решение № 281 от 5.7.2010 г. по гр. д. № 539/2009 г. на II ГО на ВКС, на което се позовава „ОББ“ АД в отговора на въззивната жалба/. По тези съображения настоящата инстанция приема, че следва да се допусне касационно обжалване на определението на Бургаския окръжен съд. По съществото на спора се констатира, че съобщението по изпълнително дело № 476 по описа за 2011 г. на ЧСИ Н. Г. е погрешно адресирано до Г. Ж. Г., вместо до длъжника Ж. Г.. Ето защо това съобщение не е редовно връчено, подаденото от длъжника възражение е в срок, поради което исковете са допустими. Следователно определението на Бургаския окръжен съд и потвърденото с него определение на Айтоския районен съд за прекратяване на производството следва да бъдат отменени и делото трябва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Разноските за настоящото производство следва да се присъдят с оглед изхода на спора по делото. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение