Решение № 181 от 17.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1240/2012 г.

Решение № 181 от 17.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1240/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 67 от 23.01.2013 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена чрез юрисконсулт К., на въззивно решение на Окръжен съд - [населено място] № 1211 от 06.07.2012 г., постановено по в. гр. д. № 1369 по описа за 2012 г., с което е потвърдено решение № 89/07.03.2012 г. на Карловски РС, постановено по гр. д. № 1680/2011 г. в обжалваната част. С последната КРС е уважил предявените от Г. И. Г. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ като е признал за незаконно уволнението й, извършено със заповед № У. -11-1715/15.09.2011 г. на Изпълнителния директор на [фирма] [населено място] на основание чл. 328, т. 10а КТ, отменил е същото; възстановил е Г. И. Г. на заеманата преди уволнението длъжност "Началник отдел "В"" във [фирма] С.; осъдил е [фирма] С. да заплати на Г. И. Г. обезщетение по чл. 225 КТ в размер на общо сумата 1843,70 лева за времето от 15.09.2011 г. до 07.03.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила до изплащането й, както и сумата 270 лева лева - разноски по делото; осъдил е ответното дружество да заплати по сметката на В. и сумата 223,75 лв. - държавна такса и разноски. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че съдът не е обсъдил събраните доказателства поотделно и в съвкупност и е достигнал следствие на това до грешни крайни изводи. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете изцяло. В отговора си по касационната жалба Г. И. Г. взема становище за неоснователност на същата. С цитираното по-горе определение № 67 от 23.01.2013 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос "кога е налице основанието чл. 328, т. 10а КТ за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя ". Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по предявени от Г. И. Г. против [фирма] [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ - за отмяна на уволнението, извършено на основание чл. 328, т. 10а от КТ със заповед № У. -11-1715/15.09.2011 г. на Изпълнителния директор на [фирма]; за възстановяване на длъжността, заемана преди прекратяване на трудовото правоотношение и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие принудителната безработица. С решение № 89/07.03.2012 г., постановено по гр. д. № 1680/2011 г., Карловски РС е признал уволнението за незаконно и е отменил същото; възстановил е Г. И. Г. на заеманата преди уволнението длъжност "Началник отдел "В"" във [фирма] С.; уважил е частично и иска за обезщетение по чл. 225 КТ в размер на общо сумата 1843,70 лева за времето от 15.09.2011 г. до 07.03.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила до изплащането й; искът за обезщетение в останалата част до пълния предявен размер е отхвърлен като неоснователен. Това решение в частта, с която са уважени исковите претенции, е обжалвано пред Окръжен съд - [населено място] и потвърдено с въззивното решение, предмет на касационната жалба. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че след отмяна на дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено през 2004 г., и възстановяването й на предишната длъжност не е възникнало ново трудово правоотношение, а е възстановено прекъснатото такова с незаконното уволнение; както и, че придобиването и упражняването на право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст не предхожда по време възникването на трудовото правоотношение, което датира от 1972 г. С оглед на така приетото за установено и позовавайки се на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, съгласно която работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е обосновал извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед за уволнение, както и за основателност и на обусловените претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: Съгласно нормата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ /последна редакция по ДВ бр. 100/2010 г./, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 тогава, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При подлагане на езиково тълкуване на текста на изследваната разпоредба е очевидно, че законът има предвид този юридически факт - работникът да е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, да е настъпил преди възникване на трудовото правоотношение. Това означава, че нормата на точка 10а от алинея 1 на чл. 328 от КТ не се прилага за прекратяване на трудово правоотношение с работник или служител, който е придобил и упражнил правото си на пенсия след възникване на трудовото правоотношение. Извън обхвата на разпоредбата са и лицата, придобили право на друг вид пенсия - инвалидна, наследствена или пенсия несвързана с трудовата дейност. По касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и основателността на касационната жалба: Съобразното горното разрешение обжалваното решение се явява правилно. Касационните оплаквания са неоснователни. Съображенията за това са следните: Приемайки, че уволнението на ищцата е незаконосъобразно, въззивният съд е приложил правилно материалния закон по отношение основателността на исковете с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. За да приеме, че искът за отмяна на уволнението е основателен, въззивният съд е обсъдил задълбочено в тяхното единство и логична последователност всички събрани по делото доказателства, като с оглед поддържаните от страните доводи и възражения, е направил извода, че след като трудовото правоотношение е възникнало преди ищцата да придобие и упражни правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст нормата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ е неприложима. Въззивният съд на основата на самостоятелна преценка на имащите значение за спора факти, установени от събраните по делото доказателства, правилно е приел, че след отмяна на дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено през 2004 г., и възстановяването й на предишната длъжност не е възникнало ново трудово правоотношение, а е възстановено прекъснатото такова с незаконното уволнение. В тази връзка всички доказателства са обсъдени в съвкупност и при спазване правилата на процесуалния закон досежно начина на извършване на преценка на доказателствата. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 293, ал. 1 ГПК. Съобразно изхода разноски за касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала присъждането на такива. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.