Определение № 26 от 20.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 220/2013 г.

взе предвид: Производството е образувано по искането на районен съдия от районния съд в гр.Кнежа за определяне на друг, еднакъв по степен съд за разглеждане на нохд № 10/2013 год. на основание чл.43, т.3 вр.чл.29, ал.1, т.1, б.Г НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в писменото становище, че са налице основанията за приложението на чл.43 от НПК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира: Районният съд е образувал нохд № 10/2013 год. по внесения обвинителен акт с обвинение за престъпление по чл.152, ал.3, т.5 вр.ал.1, т.2 вр.чл.29, ал.І, б.А и б.Б и по чл.150, ал.1 НК срещу Ф. Н. Б.. От данните по делото се установява, че всички съдии от щатния състав на Районния съд в гр.Кнежа са се произнасяли с определения по мярката за неотклонение „задържане под стража” в досъдебното производство. Това е основание за отвод съгласно чл.29, ал.1, т.1, б.Г НПК и по предвидения процесуален ред и начин съдиите са се отвели. Затова първоинстанционният съд, който е компетентен да разгледа делото, не може да образува състав. На основание чл.43, т.3 НПК делото следва да се изпрати на Врачанския районен съд, който е еднакъв по степен. Предвид изложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение