Определение № 516 от 20.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 1664/2016 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. – ПС - Б ЕАД [населено място], представлявано от изп. директор А. Д. А., против определение от 06.06.2016 год. по в.ч.т.д.№ 35/2016 год. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя да му бъде предоставена правна помощ за процесуално представителство по делото /приподписване на частна касационна жалба вх.№ 1189/14.03.2016 г. от адвокат и изготвяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване/. В частната жалба се съдържат доводи, че обжалваното определение е неправилно - незаконосъобразно, поради което се претендира отмяната му и постановяване на друго, с което молбата за предоставяне на правна помощ да бъде уважена. Поддържа се, че законът за правната помощ не следва да се тълкува буквално, а според неговия подтекст, според който всеки засегнат трябва да има гарантиран достъп до правосъдие, вкл. фирми с временни финансови проблеми. Отговор против частната жалба е депозирала насрещната страна НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД [населено място], чрез процесуалния си пълномощник – ст.ю.к. И. М., в който изразява становище за нейната недопустимост и неоснователност. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, на основание чл.278 ГПК приема следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице – страна по делото, чието искане по чл.95 ГПК е било оставено без уважение с обжалваното определение, в срока по чл.275 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт. По същество, същата е неоснователна, по следните съображения: Правилно съставът на въззивния съд е съобразил, че тъй като молителят е търговско дружество и делото, по което се прави искане за предоставяне на правна помощ, също е търговско, то ЗПП в случая е неприложим. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл.5 от ЗПП – че такава помощ се предоставя на физически лица; и на чл.24 т.3 от ЗПП – че правна помощ за процесуално представителство не се предоставя по търговски дела. Определението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Законът за правната помощ има за цел да гарантира достъп до правосъдие на социално слаби граждани и лица в риск, като разходите за тяхната адвокатска защита се поемат от държавния бюджет. Социалният характер на нормативния акт изключва приложението му спрямо търговски дружества, не само с оглед изискванията за стриктното му тълкуване, но и при съобразяване на смисъла и целта на закона. Следва да се отбележи, че относно неприложимостта на ЗПП спрямо търговци /ЕТ, дружества/ съществува трайно установена и константна практика на ВКС, на която обжалваното определение изцяло съответства: Определение № 567/12.07.2011 г. по ч.т.д. № 522/2011 г. на ІІ ТО, Определение № 985/12.12.2011 г. по ч.т.д. № 879/2011 г. на ІІ ТО, Определение № 941/25.11.11 г. по ч.т.д. № 843/11 г. на ІІ ТО; Определение № 338/01.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 1615/2015 г. на І ГО и мн. др. С оглед гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение