Решение № 7066 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7595/2014. г.

Решение № 7066 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7595/2014. г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна при ЦУ на НАП, срещу решение № 960 от 23.04.2014 г. по адм. дело № 52/2014 г. на Административен съд гр. Варна, с което е отменен Ревизионен акт № 181103479/20.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 318/25.06.2012 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Варна, с който на "Алпина" ЕООД, БУЛСТАТ 117624788, гр. Русе, ул. "Чавдар войвода" № 6, представлявано от Цанко Богданов Косев за данъчни периоди 2007 г., 2008 г. и 2009 г. са определени данъчни задължения по ЗКПО, по ЗДДС и съответните лихви за забава. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението на административния съд е неправилно като постановено при нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуални правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, подробно изложени в жалбата касаторът моли да бъде отменено решението на административния съд и отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт. Ответникът "Алпина" ЕООД гр. Русе не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна по съображения изложени в хода по съществото на делото. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и разгледана по същество е неоснователна. За да отмени обжалвания ревизионен акт, първоинстанционният съд е приел, че от събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства не се установява по категоричен начин нито получаването на фактурите от страна на ревизираното лице и на стоките по тези фактури, нито извършването на последващи продажби, за които да не е бил отчетен приход. Изведен е изводът, че само по себе си обстоятелството, че доставчиците са издали фактури, които са включени в справките - декларации по ЗДДС и дневниците за продажби може и да е индиция за наличие на основание за облагане по особения ред, но не е достатъчно да се приеме, че в действителност са извършени доставки, по които получател е ревизираното лице. Посочено е, че в хода на съдебното производство са събрани доказателства, че процесните фактури са за покупки, извършени от физически лица, за лични нужди, а не за такива на дружеството. Безспорно установено е по делото, че процесните фактури не се намират в счетоводството на жалбоподателя и стоките по тях не са заприходени. Видно от самите фактури, голяма част от тях изобщо не са подписани за получател. По тези и други подробни мотиви, първоинстанционния съд е приел, че жалбата се явява изцяло основателна и следва да се уважи като се отмени РА в обжалваната част. Така постановеното решение е правилно. Съдебното решение е постановено при изяснени фактически обстоятелства и правилно прилагане на материалния закон. Съобразно процесуалните правила за разпределение на доказателствена тежест органите по приходите следва да установят наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по аналог и определяне на различна данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а в случай, че наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства - в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване, твърдените от него фактически констатации, оборващи тези по РА. Доколкото ревизията е проведена по реда на чл. 122 - 124 ДОПК, то в тежест на ревизиращите органи е било да установят основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК. След като ревизиращите органи са установили, че не всички включени от доставчиците в регистрите по ЗДДС фактури са отразени от ревизираното в счетоводството му, то същите носят доказателствената тежест в съдебното производство, че тези фактури отразяват реални стопански операции, респ. за получателя съществува задължение да ги отрази в счетоводството си и при липса на подобно отразяване, същия е укрил приходи /чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК/, респ. счетоводството му не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане /чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК/. Анализът на събраните доказателства, включително свидетелските показания, дадени в съдебното производство, потвърждава направените от първоинстанционния съд фактически констатации, относно обстоятелствата, при които са извършени доставките по процесните фактури. Предвид установените данни за вида, количеството и предназначението на стоките, за лицата, които са извършили покупките и начина на заплащане, обосновано административният съд е приел, че макар й издадени на "Алпина" ЕООД, фактурите отразяват покупки, извършени от физически лица - работници и служители в дружеството, за лични нужди, а не за нужди на дружеството и съответно, че не са налице облагаеми доставки. Правилно в тази връзка той е приел, че по същество в случая не се касае за доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС и че поради това неотразяването на съответните фактури в счетоводството не обосновава наличието на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК, даващи основание за определяне на основата за облагане по реда на чл. 122, ал. 2. Предвид горното и по изложените в съдебното решение подробни съображения, без да се оспорва принципното положение, че при наличието на доказателства за извършени облагаеми доставки, неотразяването на същите в счетоводството на получателя не освобождава последния от обусловените от доставките данъчни задължения, решаващият съдебен състав е направил обоснован и правилен краен извод, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд - осмо отделение,