Определение № 527 от 09.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2224/2021 г.

Производство по чл. 307, ал.1 от ГПК. Постъпила е молба вх.№ 267483 от 11.12.2020 г., подадена от П. Й. С., Г. С. М., Н. С. И., чрез пълномощника им адв.С. Г., за отмяна на влязло в сила решение № 445 от 07.04.2016 г. по гр.д. № 1542 по описа за 2015 г. на Районен съд – Добрич, с което е допусната делба между Ж. И. С., П. Й. С., Г. С. М., Н. С. И., К. М. С., И. П. С., Д. П. И. на 4 бр. ниви с номера по плана за земеразпределяне землището на с. П. Г., както следва: ПИ № ... с площ от 13, 504 дка, ПИ № ... с площ от 15, 003 дка, ПИ № ... с площ от 4, 200 дка, ПИ № ... с площ от 13, 942 дка, при следните квоти: за Ж. И. С. - 3/9 ид.ч., за П. Й. С. – 1/9 ид.ч., за Г. С. М. - 1/9 ид.ч., за Невен С. И. – 1/9 ид.ч., за К. М. С. – 1/9 ид.ч., за И. П. С. – 1/9 ид.ч., за Д. П. И. – 1/9 ид.ч. Поискана е отмяна и на съдебно-разделителния протокол от 28.02.2019 г., обявен за окончателен с решение № 1040/08.11.2018 г. по гр.д.№ 01542/2015 г. Молителите твърдят, че ищецът Ж. И. С. с ЕГН – [ЕГН] е „неидентифициран правен субект“, защото се оказал с двама бащи и три майки, което обуславяло липса на активна процесуална легитимация. В удостоверението за наследници било отбелязано, че е син на И. С. Р. и Г. И. Р., но в удостоверението за раждане, което молителите получили 12.11.2020 г., бил записан с родители 1 И. С. В. и Й. И. В. / по баща М./. На 12.11.2020 г. при справка в общината по повод на друг правен спор, молителите установили, че Ж. И. С. не е син на И. С. Р., а на И. С. В. и на Й. И. В., а не на Г. И. Р.. Нямало сключен граждански брак между И. С. В. и на Й. И. В., а само църковен. Имало сключен граждански брак само между И. С. Р. и Г. И. Р.. Била задвижена служебна процедура за поправка на личния регистрационен картон на Г. И. Р.. В картона, който получили била вписана и още една наследница на Г. И. Р., която не била участвала в делбата – В. Д. П.. Молят да се отмени решението по допускане на делбата и съдебно-разделителния протокол от 28.02.2019 г. Представят доказателства. С уточнителна молба от 20.01.2021 г. молителите посочват, че твърдението им е, че новите доказателства, с които са се снабдили на 12.11.2020 г. установяват, че ищецът Ж. И. С. не е наследник на И. С. Р., чието наследство е поискал да се дели. Считат, че установяват относимо обстоятелство – участие в делбата на лице, което не е наследник на наследодателя, чието наследство се дели Ответникът по молбата Ж. И. С. оспорва допустимостта и основателността й. Счита, че доказателствата не са нови, че молителите са могли да се снабдят с тях и в хода на производството, че са събрани доказателства относно различните фамилии на общия наследодател, че молбата е и недоказана и нито тя нито доказателствата имат отношение към резултата по делбеното дело. Относно твърдението за неучастие в делбата на съсобственик, съдът вече е разгледал молба за отмяна, която е преценена като недопустима и оставена без разглеждане поради наличие на друг ред за защита. Претендира разноски. Съдът на основание чл. 307, ал.1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата в закрито заседание, съгласно изискването на т.10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК констатира следното. Молбата е подадена на 11.12.2020 г. от съделители. Поискана е отмяна на решението по допускане на делбата, влязло в сила с постановяване на определение № 368 от 22.06.2017 г., по гр.д № 809/2017 г. ВКС, I гр .о., с което не е допуснато до касация решението въззивния съд, с което е приклучила първата фаза. В частта, с която се иска отмяна на съставения разделителен протокол, съдът приема, че се иска отмяна на решение № 1040 от 08.11.2018 г. по гр.д.№ 1542/2015 г. по чл. 352 ГПК, с което е обявен за окончателен разделителния протокол. То е влязло в сила, след като е върната въззивната жалба против него с разпореждане от 21.12.2018 г., а в с.з. на 28.02.2019 г. е теглен жребий. С молбата за отмяна е наведено основанието по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК, 2 като са представени писмени доказателства, за които се твърди, че са нови, получени от молителите на 12.11.2020 г. Предвид това че от тази дата до подаване на молбата на 11.12.2020 г. е изтекъл срок, по-кратък от три месеца, съдът приема, че молбата е подадена в срока по чл. 305, ал.1 т.1 ГПК и съдържа визирано в закона основание за отмяна по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК. Дали това са нови доказателства, дали молителите са знаели за тях и дали са могли да се снабдят с, както и дали имат съществено значение за разрешаване на спора, по които ответникът по молбата възразява, са въпроси по същество на молбата, поради което съдът не ги обсъжда в това определение. Ответникът по молбата се позовава и на това, че молба за отмяна поради неучастие на съсобственик –– В. Д. П. /дъщеря на Г. И. Р./, съдът вече се е произнесъл, оставяйки я без разглеждане, като недопустима с определение № 32/ 27.02.2018 г. по гр.д.№ 5045/2017 г. на ВКС, ІІ гр.о. Съдът е подчертал, че основание за отмяна е налице, само когато липсва друг способ за защита срещу влязлото в сила решение, а при твърдения, че някое от правоимащите лица не е участвало в производството по съдебна делба законът предвижда друг път за защита – предявяване на иск по чл.75, ал.2 ЗН или директно предявяване на иск за нова делба, като всеки от съсобствениците може да се позове на нищожността на делбата поради своето или на друг съсобственик неучастие. /т.7 от ППВС № 7/1973 г./ В този случай силата на пресъдено нещо не е пречка за предявяване на иска предвид твърдението за нищожност на делбата а нищожната делба не произвежда действие. Затова по настоящото дело този въпрос не е предмет на спора и няма да се обсъжда. Предмет на настоящата молба за отмяна е твърдение за участието на лице, за което се твърди, че не е наследник. Това твърдение е различно от основанието за нищожност по чл. 75, ал.2 ЗН. Затова съдът приема, че настоящата молба е допустима и следва да се разгледа в открито съдебно заседание. По изложеното, Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.